Завоевание в Порто. Saison d’écriture - страница 3

Шрифт
Интервал


Казвайки тези думи, малката се нацупи по детски, което ме караше да я целуна страстно, без нейно съгласие. Но аз съм човек на света и нито една от най-красивите жени не би успяла да ме накара да се оттегля от задължението, което имам към нея, затова ѝ предложих да купим нови обувки в някой от съседните магазини, за да не ходи боса; счупих и другия ток, а тя ме гледаше строго. Но изкушението за нов чифт обувки я накара да ме последва.

Нейната гъвкава снага носеше бюст, достоен за авансцената на операта в Сидни, гарвано черната дълга коса падаше на гърба ѝ като Ниагарския водопад и стигаше до краката, които макар че бяха малки и кръгли, предизвикваха не по-малко желание. Както клоуна Bozzo, тя беше сложила тъмночервено червило на устните си, но за разлика от неговите, нейните бяха като апетитен плод. Вирнатото носле разделяше две кафяви искрящи и хитри очи.

Въпреки, че имаше прекалено много грим, от нея се носеше котешко усещане, което довеждаше веднага до плътски удоволствия. Уведоми ме с кукленски глас, че се казва Роза, име, което перфектно ѝ прилягаше, защото беше нежна и красива като това цвете, но прекалено накичена. Вървяхме из квартала в търсене на обущар. Тя небрежно ме хвана под ръка като приятелка… намерихме един магазин за обувки и красавицата пробва около тридесет чифта, преди да се спре на жълто кафяви велурени обувки, които изглеждаха страхотно и бяха на много висока цена! Платих без колебание, добре си струваше това леко усилие. Предложих небрежно да разгледаме малко града, след тези уморителни часове в търсене на магазин. Тя, като че ли се съгласи малко прибързано; красивите обувки, които сега подчертаваха добре оформените ѝ глезени, със сигурност допринесоха за нейното съгласие. Очите ѝ блестяха едновременно с детинска радост и с хитро лукавство, които не подхождаха на една малка кучка от висока класа, пред която никой мъж не би устоял. Посетихме района, пълен с малки магазинчета, които вече затваряха, характерните за този град барчета и кафета, от които се носеше фадо и модерна музика. След едночасова разходка, тя ми каза, че е уморена, извини се, че на следващия ден е на работа и има важна среща със сътрудника на баща си, която не трябва да пропусне. Много съжалих, че не можах да вкуся от този съблазнителен сладкиш. Но на първо място беше бизнесът, бях на същото мнение като нея и я изпратих с таксито до дома ѝ.