едните маат си банана,
а други нямат и за цвят!
Е, прав ще се окаже оня
с мустака пред света,
връгът с билет партиен
е най-опасен за света!
Врагът с билет партиен
е днес на власт!
10. 11. 2018
18
МОРАЛЪТ ДНЕС ИЗЛИШЕН СТАНА
Морала го изплюхме
на площада
под търкащите,
влачените,
морните,
крака.
Моралът някъде назад остана,
като излишна дреха,
цяла в кървави петна.
Моралът като тривка
днес ни трябва,
като постелка пред врата –
минаваш,
тъпчеш,
нищо на оставяш
и горд нахлуваш във властта!
Моралът днес
излишен стана,
в банкноти облепен,
с банкноти дупките събрал,
покрил разкъсана несрета,
основата дантелена,
наречена морал!
02. 11. 2018
19
ИМАШЕ ЕДНО ПЛАТНО
Имало едно кълбо!
Нишка дълга го създаде!
После стан дойде и изтъка
здравото платно
за костюмите на всяк’ви власти!
Имало едно платно!
Много, разни кройки,
дрешки всякакви от него се ушиха!
Някои станаха костюми на властта,
други просто станаха изрезки!
Имаше костюми на властта!
Те джобове пълнеха от нея,
но пък трябваше
добива на порции те да разпределят!
Имаше Джобове на властта!
Те събираха и добив криеха,
после го раздаваха така,
както властващите определяха!
Тъкан имаше заветният ни джоб!
Той от слагане и вадене си се износи!
После взе да се покрива
с околната на него смрад,
а ръката взе да се гнуси
20
и заделеното взе да си прибира!
Имаше костюм и плат!
После джобът взе
да се разпада на парчета!
А парчетата за плат си претендират!
Търкаха те всеки праг
в опит пак да ги приемат на банкета!
После тез парчета паднаха в калта!
Взеха с тях да лъскат пода,
по известните от тях
ползват да пропускат светлина
през прозорец за народа!
А прозорецът е пред стена!
Там – картина горда с боя
напукана от времето!
Тя показва как костюмът на народа
на пирон виси на мръсната стена!
Имало едно кълбо
с нишка тънка, здрава!
27. 10. 2018
21
НЯМА КАК ДА ГО ПРОСТИМ
Смазаха душите от начало,
долар, евро
мама, тати подмени,
търсим днес
остатък от държава,
а трески
под ноктите от нея
сал остават
кървави следи.
Смазаха мечтите от начало,
алчност, завист
полета на птица подмени,
по лице сълзи
оставят пътеки
на изгубените дни!
Смазаха сърцата от начало,
преклонената глава
хайдути замени,
по земята на България
спомен не оставиха
от великите ни дни!
Смазаха народа от начало,
мрак историята ни покри,
търсим оня спомен за полята,
22
пясък в устата ни хрущи,
докато спомена
за отминали сияйни дни
се опитваш да преглъщаш!