И настал день… - страница 2

---

---

и мама моя,

каждый день цветы поливающая.

Сейчас возвращаюсь

притихшим вечером,

вижу входную дверь

и маленькое окошечко,

но нет ничего больше.

Только он – домик

с деревянной дверью

и маленькое окно,

около него цветущие деревья,

разрослись и постарели,

но маленькая дверь

стоит приоткрытая и ждёт…

Нет никого, кто бы её открыл.

Некому сказать: «Добрый день»,

Травы стало больше во дворе,

а цветов нет.

И тишина…

Такая тишина…

Как на поминках…

В тишина

Клони и сенки,

а през тях слънчева мрежа

и капки роса по листата…

Вятър прокрадва се тихо

на тополата в клоните,

шепот в ухото от морски вълни,

извор притаен сред тревата —

тънка нишка

под летните облаци

и път през нея

до край в тишина.

Обикалям наоколо,

с твоят образ от мисли и звуци —

дървета замислени

и бързолетни листа,

обич протегнала пръсти

под лятното слънце

и двамата с теб в тишина.

В тишине

Ветви и тени,

а сквозь них солнечная дорожка

и капли росы по листьям…

Ветер прокрался тихо

в ветви тополей,

шёпот морских волн в ухо,

родник притаился среди травы —

тонкая нитка

под летними облаками

и путь через неё

до конца в тишине.

Хожу вокруг

с твоим образом в мыслях и звуках —

деревья задумчивы

и листья,

любовь протянула пальцы

под летним солнцем

и вдвоём с тобой в тишине.

Сълза

И от върбови клони

потопили в реката листа

е готова да капне сълза,

а между клоните птици

във нощта сънуват небе

и простори.

Спомням в животът

как се сменяха дни,

как годините минаха,

колко луни и слънца

съм посрещнал.

Как като пясък от пръстите

дните изтекоха

и пътеката сочи нагоре.

А сега чаша до мен

и червеното шепне за дни,

за красивото,

когато проблемите

бяха на никой.

Просто дни,

просто дни

без чаша за помен…

А на брега цъфтят незабравки…

Слезы

И ветви вербы потопили  в реке листья,

готова капнуть слеза,

а между ветвей птицы,

им снятся ночью небо и просторы.

Вспоминаю жизнь,

как сменялись дни,

как миновали годы,

сколько лун и солнц

повстречал.

Как песок

между пальцами утекают дни,

Путь указан свыше.

А сейчас передо мной

бокал с красным вином

шепчет о днях красивых,

когда не было никакой проблемы.

Просто дни,

просто дни

без бокала за помин.

А на берегу цветут незабудки…

Вечер през юли

Юли,

тишина, лилава вечер.

Денят си отива,

поклаща бризът клони,

денят изтича като пясък

между пръсти.

На хълбок е полегнал сякаш

и лоши мисли гони.

Отива си,

следи от влюбени

по пясъка оставили.

Рисуващи сърца,

вълна изтрива ги след тях,

Следующая страница

---

---