Дар бессмертный - страница 13

---

---

И исчезаешь – предсмертный крик?

Зачем я молюсь, стенаю, плачу,

Быть с тобой до конца света?

С душой, тобой раненной,

Буду встречать смерть.

Так с тобой умру.

Я живу без тебя.

С тобой я себе рожу.

Без тебя я гасну и тлею.

Стихи на болгарском языке

Завръщане в детството

Цвете сгушено в тревата —

Нежна майчина душа.

Цвете топлено в земята —

Родна бащина ръка.

В цвете бяло и невинно

Свойто детство аз познах:

Светли мигове безгрижно

В златната му клетка преживях.

Път назад – към дом оставен,

Ме повежда мисълта,

В златен храм забравен,

Влизам да се възродя.

Есенни листа се лутат,

Днес пред моята врата.

Търсят пътя към дом?

Аз, напразно – бащина лъка…

Трепет

Трепет сладостен и властен!

Защо живееш само миг?

Защо запалваш в нас

Ти пламък страстен

И изчезваш с предсмъртен вик?

Следующая страница

---

---