Хан Аспарух: Между Дунав и Вечността - страница 2

Сърцето му, въпреки младостта му, беше претеглено от тежестта на загубата. Думите на баща му, изписани с кръв върху паметта му, отекнаха в съзнанието му: "Синове мои, единство е силата ни! Само заедно можем да се справим с враговете ни!" Болката е жива, но не го парализира. Тя го подтиква – подхранва решимостта му да опази наследството на баща си и да обедини племената си отново, да издигне нов огън на Българската идея.