Амир, въпреки притеснението си, помогна на баща си. Бурите в Касара бяха често явление, но тази наистина беше зловеща. Въздухът сякаш гъмжеше от електричество, а свиренето на вятъра беше по-скоро рев, отколкото шепот.
Внезапно, пясъчната буря връхлетя Касара с пълна сила. Хората се скриха по домовете си, затваряйки врати и прозорци. Амир и баща му се приютиха в малката си колиба, надявайки се бурята скоро да премине.
Но тази буря беше различна. Докато вятърът виеше и пясъкът барабанеше по стените, Амир забеляза нещо странно. В центъра на бурята, сякаш танцуваща сред вихрите, се виждаше слаба светлина. Любопитството надделя над страха му и той се приближи до прозореца, за да види по-добре.
Тогава се случи. Мощна струя пясък проби стената на колибата и в стаята влетя малък, украсен пясъчен часовник. Той беше направен от тъмно дърво, а пясъкът вътре блестеше със странна, златиста светлина.
Амир, омаян, протегна ръка и взе пясъчния часовник. В мига, в който го докосна, го прониза вълна от енергия. Той видя вихрушка от образи – древни битки, златни дворци, лица на непознати хора. И после всичко свърши.
Амир стоеше, зашеметен, стискайки пясъчния часовник в ръка. Бурята изведнъж стихна, сякаш никога не беше съществувала. Слънцето отново грееше и над Касара цареше зловеща тишина.
"Амир?" извика баща му, изплашено. "Добре ли си? Какво се случи?"
Амир не знаеше какво да каже. Той погледна пясъчния часовник в ръката си. Той знаеше, в сърцето си, че животът му никога няма да бъде същият. Той знаеше, че тази буря не е била случайна. И той знаеше, че пясъчният часовник е повече от просто предмет. Той беше ключ. Ключ към какво, обаче, той все още не знаеше. Но беше готов да разбере.
Глава 2: Шепотът на пясъка
Бащата на Амир, Юсуф, се взираше с недоверие в пясъчния часовник, който синът му държеше в ръка. "Откъде се взе това, Амир? Какво е това нещо?"
Амир поклати глава, все още замаян от виденията, които бе преживял. "Не знам, татко. Просто… дойде с бурята. Когато го докоснах, видях… неща.
Странни неща."
Юсуф беше разумен човек, търговец, свикнал с практичните неща от живота. Той не вярваше в магии или духове, но нещо в погледа на сина му, в треперещата му ръка, го накара да се почувства неспокоен.
"Покажи ми го," каза той, протягайки ръка.