* * *
След този първи контакт човечеството шупна. Сайтовете за мистика и загадки бяха щастливи, че най-после има с какво да заменят всекидневното писане за Девата от Фатима, гроба на Бастет в Странджа, мистериозната смърт на Худини и други подобни, поднасяни като почти неизвестни истории. Всеки софтуер, превеждащ от и на български, светкавично се предлагаше срещу солидно заплащане, чатовете с изкуствени интелекти общуваха на този език с предварително записване и предплата. Стотици български англофони, франкофони и прочее усилено преговаряха за повече пари и безплатни къщи по света. Това наложи нулева година за изучаването на чужди езици в България. Оттатък Атлантика се възбунтуваха, настояваха телевизионните сесии да стават в светлото за тях време. Не знаеха към кого да се обърнат и едно денонощие търсеха адреса на г-н Августин Домашефски от Република България, макар да знаеха, че на временния си адрес над Земята едва ли е регистриран. За часове телевизиите се подготвиха технически. Правителствата по света умно и родолюбиво мълчаха, световните организации – още повече. В кръчмата, където Августин се отбиваше (нерядко), поставиха портрета му между новите и старите календари на ЦСКА и Левски.
* * *
За света времето до следващата среща премина напрегнато, за Августин – тегаво. Не бяха го свързвали с близките му близо месец. Слава Богу, те вече видяха, че е жив, а дали можеха чак толкова да се гордеят? Той вече изпитваше комплексите на прохождащата телевизионна звезда, които много скоро се превръщаха в непоклатима убеденост в собственото висше съвършенство. Извънземните му бяха предоставили филми, музика и книги и почти не се срещаха с него. Смятаха, че колкото по-малко е повлиян от тях, толкова ще бъде по ефективен посредник. Самият Решаващ и разрешаващ измисли това, защото не обичаше да се занимава с никого. В стаята влезе, по-скоро се появи от нищото, Разузнавачът. Беснееше, че първият контакт не открива перспектива за широко поле на неговата дейност. Не че толкова обожаваше занаята си, колкото боготвореше своята кариера. Разузнавачът клекна на колене, условно казано, и доби сивкав цвят. Августин не можеше да знае, че това е „бетонно сиво“ по международната класификация, още по-малко – какво означава това. А Абсолютен в такъв цвята означаваше лукавство.