При този Августинов взрив разузнавачът се замисли и отговори:
– Добре. Но както знаеш, няма пълно щастие. Ще слизаш самия ти, но с друго лице, за нас е лесно. Няма как, иначе ще те познаят.
Това не го разбирам, струва ми се гадно, но казва: „Да.“ Няма начин.
* * *
Май много щяха да му дойдат две срещи днес, но не той избираше. Меко и любезно в стаята му влезе Вдъхващият доброта. Августин си помисли, че пак нещо е сгафил и трябва да го профилактират или че Вдъхващият имаше нужда да се откъсне малко от сънародниците си и да си каже една добра дума с някого.
– Здравей, приятелю, как я караш?
„Дали нямат каталог и за обръщенията и това е след първите две?“ – помисли си Августин.
– Здравей, скъпи гостенино на Земята. Добре ли върви мисията?
Той трябваше да покаже, че е достатъчно наситен с доброта, така че би могло да му се вдъхва по-малко.
– Даже отлично върви! Усещам, че земните жители ни имат доверие и че с тях изпитваме взаимно уважение.
Землянинът замълча, защото мислеше: „Доверие. Уважение. Вятър!.. Лъже като политик.“
– Да – каза той, – радвам се, че помагам за това.
Впрочем, прелезопазачът напоследък се вживяваше в натрапената му задача, въпреки бурните първи близки срещи и собственото си представяне. Замисли се дори, че ликът му сигурно лежи достолепно върху кориците на списания по цял свят и на първите страници на милиони вестници. Августин Домашефски, от Мездра, скромният труженик на железопътната и шосейна сигурност, израснал от редови работник до телевизионен ас. Или поне звезда. Започна да обича тази работа, макар че нищо не му плащаха. Дано долу не са го пратили в неплатен отпуск. Българските държавни железници е отговорна и взискателна организация със строга финансова дисциплина.
Вдъхващият доброта незабележимо сканираше грейналите му зеници и остана доволен. Работата му даваше резултати. Неподправената скромност на неземния подсказваше, че в професията си е ас или поне звезда.
– Няма ли да поискаш нещо от нас, нали сме с една мисия.
– Да, искам да се видя и чуя с близките си.
„Дали не владее телепатия? – помисли си Вдъхващият. – Ще попитам Разузнавача.“
– Точно за това съм дошъл, искаме да правим най-доброто за теб и вече го подготвяме.
„Дали от дете си е така лъжлив? – помисли си земният. – Ще попитам Разузнавача.“
Вдъхващият доброта се представи като смело и умно същество и въпреки явното си импровизиране реши да продължи. Уговориха се срещата да стане последващия ден преди обед.