"Моля ви, отворете се," каза Аврора с тих глас, изпълнен с обич. "Аз съм Аврора, приятел на цветята. Трябва да помогна."
За миг нищо не се случи, но после, сякаш по чудо, розите започнаха бавно да се отварят, разкривайки вход към Царството на цветята. Аврора погледна Флора, която кимна с окуражителен поглед.
С Бяла звезда до себе си, Аврора премина през водопада от рози и влезе в Царството на цветята. Това, което видя, беше сърцераздирателно.
Вместо буйните градини, изпълнени с ярки цветове и ухания, сега видя повяхнали цветя, надвиснали надолу с тъга. Листенцата им бяха изсъхнали, стъблата им бяха пречупени, а цветовете им бяха загубили своя блясък. Атмосферата беше тежка и потискаща, сякаш цялото кралство плачеше.
Аврора слезе от Бяла звезда и се запъти към група от увиснали маргаритки. Коленичи пред тях и нежно ги докосна.
"Какво се случи?" попита Аврора с глас, изпълнен със съчувствие.
Една от маргаритките едва промълви: "Тъмно е… Тъмно е в нашите сърца. Забравихме какво е да се чувстваме обичани и щастливи."
Аврора усети как сълзи напират в очите ѝ. Тя разбра, че е била права – нещо наистина ужасно се е случило в Царството на цветята. Тя трябваше да намери феята Флора и да разбере как да помогне на тези тъжни и повяхнали цветя.
Решена да върне красотата и радостта в Царството на цветята, Аврора се изправи и пое напред, оставяйки Флора да се погрижи за Бяла звезда. Тя знаеше, че ще бъде трудно, но беше готова да направи всичко по силите си, за да помогне на цветята, които толкова обичаше. Тя беше принцеса Аврора, и тя беше приятел на цветята. Тя нямаше да ги изостави.
Глава 3: Срещата с феята и тайната на Вечната роза
Аврора вървеше през тъжното Царство на цветята, прескачайки повяхнали листенца и проправяйки си път между изсъхнали стъбла. Тя викаше феята Флора, но единственият отговор беше тъжният шепот на вятъра, свирещ между цветята.
Най-сетне, в сърцето на кралството, Аврора видя позната фигура, свита до умираща градина от лилии. Беше феята Флора, с наведена глава и рамене, треперещи от ридания.