"Флора, ти усещаш ли нещо?" попита Аврора.
Флора спря работа и се взря в принцесата с изражение на загриженост.
"Усещам, принцесо. Усещам тъга във въздуха. Нещо не е наред."
Аврора се намръщи. "Мислиш ли, че е свързано с Царството на цветята?"
Флора въздъхна тежко. "Може би, принцесо. От известно време не съм виждала феята Флора. Обикновено идва да ни посети, за да сподели новини от кралството си."
Аврора се разтревожи още повече. Тя знаеше за Царството на цветята – магическо място, скрито зад водопада от рози, където растеха най-редките и красиви цветя в света. Флора, добрата фея, беше негов пазител и често разказваше на Аврора истории за чудесата, които се случваха там.
"Трябва да отидем да проверим," каза Аврора решително. "Не мога да стоя тук и да се чудя какво се случва."
Флора кимна с разбиране. "Знам, принцесо. Знам, че това е твоето призвание."
И така, Аврора се приготви за пътуването. Тя облече обикновена роба, за да не привлича внимание, и повика любимия си кон, Бяла звезда. С Флора до нея, тя се отправи към водопада от рози, решена да разбере какво се случва в Царството на цветята и да направи всичко по силите си, за да помогне.
Докато яздеха през гората, тъгата във въздуха ставаше все по-осезаема. Аврора усети как сърцето ѝ се свива при мисълта, че нещо лошо се случва с цветята, които толкова обичаше. Тя стисна здраво юздите на Бяла звезда и си обеща, че ще направи всичко по силите си, за да върне красотата и радостта в Царството на цветята.
Глава 2: Водопадът от рози и тъжните цветя
Пътят към водопада от рози беше дълъг и криволичещ, но Аврора и Флора го познаваха добре. С всяка изминала стъпка тъгата във въздуха се сгъстяваше, сякаш ги обгръщаше в тъжно одеяло. Дори Бяла звезда, обикновено пълен с енергия, вървеше бавно и унило.
Когато най-накрая стигнаха до водопада от рози, Аврора се спря, смаяна. Обикновено буйните и ароматни рози, каскадно падащи надолу, сега бяха повяхнали и почти безжизнени. Цветовете им бяха избледнели, а уханието им беше отслабнало до едва доловим шепот.
"Нещо наистина не е наред," прошепна Аврора с тревога.
Тя слезе от Бяла звезда и се приближи до водопада. Обикновено розите се разделяха, за да позволят на онези, които обичат цветята, да преминат в Царството, но този път те стояха плътно затворени. Аврора протегна ръка и докосна едно от повяхналите листенца. То беше студено и сухо.