Вдъхновена от мъдростта на водните духове, Принцеса Рози събра всички феи от царството. Сред искрящия блясък на техните крила, те запяха красиви песни, изпълнени с мелодии на надежда, смелост и безгранично щастие.
С всяка нота, с всеки ритъм, Сълзоносното езеро започна да се прояснява. Мъглите се разпръснаха, а водата заблестя кристално, отразявайки безбройните цветове на небето. Рибите се раздвижиха, затанцувайки в езерото, а птиците изпълниха околността с песни. И магията на Златния остров се завърна.
Слънчевите лъчи, отразени в чистата вода, танцуваха и пееха, а Принцеса Рози, щастлива, се усмихна. Тайната на Златния остров бе разкрита, а Сълзоносното езеро отново бе изпълнено с живот и светлина.
Приказка 4: Принцесата и вълшебният пръстен
Принцеса Лиляна беше известна в Вълшебното царство не само с красота, но и с неумолимата си доброта. Косата й, подобна на златни лъчи, падаше до земята, докато тя се движеше по градините, изпълнени с пеещи цветя. Една от най-големите й радости бе да помага на нуждаещите се.
Един ден, докато разхождаше кучето си, златисто-кафяв лабрадор, наречен Златко, Лиляна откри скрит, изпънат в тревата, малък, златни пръстен. Пръстенът блестеше, но не с обикновен блясък, а с мълчалив, вълнуващ тайнствен лъч.
Заинтересована, Лиляна го взе. В този миг, глас, нежен като пеене на нощна птица, прошепна в ухото й: "Ти си избрана, Лиляна. Този пръстен крие тайната на добротата."
Пръстенът, сякаш оживял, обгърна пръста й. И веднага Лиляна почувства вълна от непознати емоции. Чувстваше, сякаш вижда света с различни очи. Виждаше болката на изоставените животни, тъгата на плачещите деца, страданията на изгубените души. И с всяко виждане, Лиляна се чувстваше длъжна да помогне.
Тя започна, прокарвайки доброта в цялото царство. Помагаше на изоставените зайчета да намерят домове, събираше храна за гладуващите птици, окуражаваше загубените джуджета да продължат напред.
Някои от царевиците и слугите на царството се ядосаха. "Тя е луда, тя раздава всичко," мърмореха те. "Защо не се грижи за своите задължения?"
Но Лиляна не се отказваше. Тя вярваше, че добротата не е само за нея, а за всички. С вълшебния пръстен, тя се бореше не за себе си, а за благополучието на Вълшебното царство.
И постепенно, с всеки акт на доброта, царството се трансформира. Радостта и щастието се разпростираха, засенчвайки тъгата и злобата.