Глава 3
Магнаурската школа, разположена в сърцето на Константинопол, бе не просто място за обучение, а оазис на интелектуална дейност и спорове. Обитавана от учени, философи и поети, тя бе място, където се коваха не само идеи, но и бъдещето на Византия. Сградата, с високи прозорци, пропускащи слънчевите лъчи, се разкриваше пред Симеон в цялото си великолепие.
Учителите, известни с глъбината на познанията си, се обменяха с езици, преплетени от мъдрост, докато Симеон с жаден поглед се взираше в тяхната мъдрост. Сред тях бяха изтъкнати фигури, чиито имена още отдавна са вписани в летописите на епохата. Всяко слово, всяка книга, всяка идея, бе ново откритие за него.
Съучениците на Симеон, младоци с разнообразна произход и с неповторим характер, внасяха свой собствен нюанс в атмосферата на сгъстена интелектуална активност. Сред тях имаше деца на богати боляри, но и синове на скромни занаятчии, обхванати от същия стремеж към знания. Спорове за политика, философия и религия се разгръщаха като живи картини, в които всяка страна на спора се оформяше от аргументи и емоции.
Магнаурската школа не само преподаваше класическа литература и философия, но и стимулираше критическото мислене. Симеон се запознаваше с произведенията на Платон, Аристотел, Омир, и други велики мислители
Дълбокият им изследване, извършвано в час по час, допринесе за развитието на неговите собствени интелектуални способности. Симеон не само изучаваше, но и обсъждаше, спореше, задаваше въпроси.
В залата за дебати се разгръщаха жарвайки спорове за политика и религия. Учениците обмениха идеи, търсейки истината в противоречията. Симеон, притежаващ остър ум и умението да преценява, изказваше собствените си гледни точки с увереност. В тези спорове, той видял не само разликата в мислене, но и безкрайните възможности за развитие. Това го подготви за бъдещи изпитания и му вдъхнови увереност.
В този период, Симеон се развива не само интелектуално, но и емоционално. В него се загнездва жаждата за знания, но и за истината. Всичко това го подготвяше за бъдещата му задача: да управлява и да донесе промяна.
Залата на дебатите се превръщаше в миниатюрен модел на света, в който Симеон се учи, преживяваше, растеше. Той не просто се учи; той се пренасяше в друг свят, свят на знание, на спорове и на новооткрити хоризонти. Там, сред мъдреците и съучениците си, Симеон бе заровил семената на знанията, от които по-късно ще се разрасне неговата мъдрост.