Архитектурните чудеса на града зашеметиха Симеон. Сградите, богато украсени с резби и орнаменти, преливаха от богатство и мощ. Чувстваше се омагьосан от величие, което надскачаше всяко описание. Всяко ъгълче на византийската столица разказваше истории, нарисувани с цветовете на историята.
Не само архитектурните шедьоври, но и глъчката от живота в града, зашемети Симеон. Разнообразни хора, облечени в ярки дрехи, се движеха по тесните улици, обменяйки си стоки, истории и шеги. Звуците от тържища, кътните песни на уличните музиканти и молитвите от храмовете се сливаха в един неповторим симфоничен хаос. Всяко чувство, всяко настроение, всяко преживяване, имаше свой звук в този град на контрасти.
Но най-голямото влияние на Симеон бе от гръцката култура. За първи път той се сблъсква с гръцкия език, с красотата на гръцката литература и философия. Проницателни очи се фокусираха върху него, сякаш искаха да го погълнат, потапяйки го в свят от идеи и знания.
Запознанството му с класическите автори, Платон, Аристотел и Омир, беше преживяване, което ще оформя неговата мисъл завинаги. Със своя сив, но многостранен ум, Симеон се задълбочи в тяхната философия, търсейки отговори на въпросите, които го вълнуваха.
В Константинопол, Симеон се сблъсква с нови начини на мислене, нови светове от знания и нови приятели. Неговата любознателност расте, а умът му жадно лапаше знания. Но не само знанията го обземат. В сърцето му се загнездва неспокойство, зародило се от вижданията и опита му. Чувства се като моряк, забелязал непознати места, далечни и съблазнителни.
Младият Симеон се опита да се обърне. Опитваше се да се наслади на културните и емоционални преживявания, но едновременно с това съзнанието му го насочи към някакво непознато чувство, към някаква непозната сила, към някакъв дълг, който се е родил в неговите най-дълбоки слоеве. Чувството, което ще го върне към България.
Симеон прекарва своите дни в еуфория от откритията и изненадите, които открива в Константинопол. Но зад вълнението се крие неспокойствие. Той бе едновременно зашеметен от това, което виждаше, и се чувстваше като чужденец, загубен в гръцката култура. Понякога го обземаше чувство на изгубеност, сякаш е на друго място, различно от мястото, което познава.
В този град на величие, Симеон вижда не само великолепие, но и тъмните нюанси на интригите, които се крият зад златните фасади. Той забелязва, че зад сценичния блясък се крият политически конфликти, тайнствени сделки и скрити амбиции. В този град, Симеон се чувства едновременно привлечен и отблъснат.