Лиана усети как я побиват тръпки, които нямаха нищо общо със студения морски бриз. Тя беше избягала от една опасност, само за да попадне в друга, по-неясна. Пътуването ѝ едва започваше, а тайните на капитан Рио и Островите на Вечния Залез тепърва предстояха да бъдат разкрити.
Глава 3: Карти, тайни и неспокойни води
Соленият вятър брулеше лицето на Лиана, но не можеше да прогони паренето в очите ѝ, нито да издуха тежестта от сърцето ѝ. "Морска Змия" се плъзгаше бързо по вълните, оставяйки Аетерия – или онова, което беше останало от нея – далеч зад кърмата като болезнен спомен, обвит в димна завеса. Всеки удар на вълните в корпуса на кораба отекваше в нея като погребален звън за изгубения ѝ дом и народ. Тя стисна перилата толкова силно, че кокалчетата на пръстите ѝ побеляха, борейки се с вълната от безсилие и гняв.
Капитан Рио стоеше наблизо, наблюдавайки я не с подигравателната усмивка отпреди, а с израз, който Лиана не можеше да разчете – може би съчувствие, може би просто преценка. Екипажът му, смесица от загрубели мъже и жени с различни по произход черти, се движеше по палубата с мълчалива ефикасност, хвърляйки ѝ кратки, любопитни погледи, но без да я заговарят. Те бяха свикнали със странностите на своя капитан и опасностите на тези води; появата на млада жена, бягаща от пирати, беше просто поредният неочакван обрат.
„Морето не връща онова, което е взело“ – каза тихо Рио, приближавайки се до нея. Гласът му беше лишен от предишната закачливост. „Но понякога ни дава шанс да отвърнем на удара.“