Книга 1: Пазителите на знанието - страница 5

Шрифт
Интервал


„Изглежда имаш нужда от помощ, диво цвете!“ – извика капитанът, когато тя наближи. Гласът му беше дълбок и леко дрезгав, с акцент, който Лиана не можеше да определи. Усмивката му стана по-широка, но очите му я изучаваха внимателно. „Преследват те доста настървено. Какво си направила, за да ядосаш хората на Едноокия Крейг?“

„Те… те нападнаха острова ми. Убиват хората ми!“ – извика Лиана задъхано, докато се хващаше за едно от въжетата. „Моля те, помогни ми! Ще направя всичко!“

Капитанът кимна бавно, погледът му се плъзна към горящото село в далечината, после пак към нея и към приближаващите пирати, които вече спускаха собствена лодка. „Едноокия Крейг… Да, той винаги е бил алчен глупак. Добре, качвай се бързо. Не обичам неканени гости, особено от неговия вид.“ Той се обърна към екипажа си: „Вдигайте котвата! И пригответе оръдията, за всеки случай.“

С помощта на един от моряците Лиана се изкатери на палубата на „Морска Змия“ точно когато пиратската лодка наближи опасно. Капитанът застана до нея, изправен и предизвикателен.

„Рио!“ – изрева единият от пиратите в лодката. „Предай ни момичето! Тя е наша!“

Капитанът, Рио, се изсмя. „Тя потърси закрила на моя кораб, приятелчета. А аз не предавам гостите си, особено когато са преследвани от такива като вас. Сега се махайте, преди да съм решил да изпробвам новите си гюлета върху жалката ви гемия.“

Пиратите се поколебаха, виждайки как няколко малки оръдия на „Морска Змия“ се насочват към тях. Знаейки репутацията на Рио – или поне изглеждаше така – те изругаха, но бавно обърнаха лодката си обратно към брега.

„Морска Змия“ набра скорост, отдалечавайки се от Аетерия. Лиана стоеше на палубата, впила поглед в смаляващия се силует на родния си остров, обгърнат в дим. Сърцето ѝ се късаше от болка и загуба, но под тях се надигаше и искра на решителност. Тя беше жива. Беше свободна, макар и на борда на непознат кораб с капитан, чиито мотиви бяха забулени в мистерия.

Тя се обърна към Рио, който все още я наблюдаваше с онази непроницаема усмивка. „Благодаря ти, капитане.“

„Капитан Рио“ – поправи я той. „И не бързай с благодарностите. Спасяването от лапите на Крейг си има цена.“ Очите му проблеснаха. „Ще ми разкажеш защо толкова ценно момиче бяга само от горящ остров. И може би… може би ще ми помогнеш да намеря нещо, което търся отдавна из тези води.“