Тук Азима беше в свои води. Тя се движеше уверено между редиците, пръстите ѝ галеха подвързиите, очите ѝ четяха заглавия на древни езици. Днес обаче я теглеше към една по-рядко посещавана, почти забравена секция в най-отдалечения край на библиотеката – тази, посветена на старата магия и „недоказаните“ легенди. Говореше се, че някои от книгите тук са опасни, дори прокълнати. Точно това привличаше Азима.
Тя търсеше нещо конкретно – всяко споменаване на артефакти, свързани с времето. Една стара легенда, прошепната ѝ от покойната ѝ баба, разказваше за пръстен с изумруд, който можел да покаже на притежателя си нишките на миналото и бъдещето. Повечето учени отхвърляха историята като чиста измислица, но в сърцето на Азима трептеше надежда, че може би е истина.
Потънала в търсене, тя прокара ръка по един ред прашни, почти разпадащи се томове. Пръстите ѝ се спряха върху книга с необичайно грапава подвързия, без заглавие. Когато я издърпа леко, камъкът зад нея на стената помръдна едва забележимо. Сърцето на Азима подскочи. Тя огледа внимателно стената. Изглеждаше също като останалите – плътно наредени каменни блокове. Но този камък… беше леко хлътнал.
С разтуптяно сърце, принцесата се огледа. Библиотеката беше тиха, само далечният шепот на прелиствани страници от главния библиотекар отекваше едва доловимо. Тя бутна камъка по-силно. С глух, стържещ звук, той се плъзна навътре, разкривайки малка, тъмна ниша.
Азима притаи дъх. Вътре, върху избеляла кадифена възглавничка, лежеше пръстен. Не беше просто пръстен – беше великолепен. Обковът от старо, потъмняло злато се извиваше в сложни плетеници, обгръщайки голям, изумруденозелен камък. Но това не беше обикновен изумруд. Той сякаш пулсираше с мека, вътрешна светлина, а в дълбините му плуваха искрици, наподобяващи далечна звездна мъглявина. Излъчваше осезаемо усещане за… древност. И сила.
Принцесата бавно протегна ръка. Пръстите ѝ трепереха леко, докато се приближаваха към артефакта. Беше ли възможно? Беше ли намерила легендарния Изумруден пръстен на времето? Миг преди кожата ѝ да докосне студения метал и топлия камък, тя спря, осъзнавайки, че животът ѝ може би никога повече няма да бъде същият.
Глава 2: Първият шепот на времето
Колебанието на Азима трая само миг. Любопитството, онази сила, която я тласкаше към забранените книги и древните тайни, надделя над предпазливостта. С треперещи пръсти тя докосна пръстена.