"Преди много години, когато баща ми беше библиотекар тук, той ми показа един стар ръкопис. Беше за Изумрудения пръстен на времето. Разказваше за силата му, за опасностите му и за тайно място, където са били скрити допълнителни знания за него."
"Къде?" – попита Азима, запленена.
Селим прошепна: "В сърцето на библиотеката. В самата сграда. Има тайна камера. Съкровищница на знания, скрита от погледа на всички. Говори се, че там се пазят карти, диаграми, заклинания – всичко необходимо, за да се контролира пръстенът."
"Как да я намеря?"
"Трябва да решиш загадката на основателите," отговори Селим. "Те са оставили улики, скрити в книгите, в архитектурата, в историята на Ал-Захра. Трябва да ги намериш и да ги разгадаеш. Само тогава ще откриеш пътя към тайната камера."
Сърцето на Азима биеше лудо. Имаше още надежда. Имаше начин да научи повече за пръстена. Но трябваше да бъде внимателна. Зардус все още наблюдаваше. И той можеше да е по-близо до истината, отколкото си мислеше.
"Благодаря ти, Селим," – каза тя. "Няма да те разочаровам."
"Надявам се, принцесо," – отвърна старецът. "Надявам се."
Когато Азима напусна библиотеката, тя се чувстваше едновременно развълнувана и уплашена. Имаше път напред, но беше пълен с опасности и неизвестности. Тя стисна пръстена в джоба си. Трябваше да бъде силна. Трябваше да бъде смела. Трябваше да защити кралството си.
И трябваше да разгадае загадката на основателите, преди Зардус да я разгадае пръв.
Глава 4: Загадките на основателите
Същата вечер, след като приемът приключи и гостите се разотидоха, Азима се промъкна обратно в библиотеката. Дворцовите стражи бяха свикнали да я виждат там по всяко време на денонощието, така че не предизвика подозрения. Но този път тя не отиваше да чете за удоволствие. Отиваше на лов за съкровища.
Трябваше да разгадае загадката на основателите. Селим ѝ беше казал, че уликите са скрити в книгите, в архитектурата, в историята на Ал-Захра. Трябваше да започне някъде.
Тя се отправи директно към главната зала, където се намираха историческите книги. Започна да преглежда заглавията, търсейки нещо, което да се откроява. „История на Ал-Захра“, „Животът на султаните“, „Войните на пясъка“… Нищо не ѝ говореше.
Тогава погледът ѝ попадна на една малка, незабележима книга, затисната между два по-големи тома. Беше с обикновена кожена подвързия, без заглавие. Тя я издърпа и я отвори. Вътре беше написано с калиграфски почерк: „Песните на Първите“.