"Легендата гласи, че притежателят му може да вижда и да пътува през потока на времето. Но това е само легенда. Плодовете на фантазията."
"Но… ако не беше?" – настоя Азима. "Ако наистина имаше пръстен, който можеше да контролира времето?"
Селим я погледна право в очите.
"Тогава той щеше да бъде най-опасният артефакт в света. Времето е река, принцесо. Ако се опиташ да я промениш, рискуваш да предизвикаш катастрофални последици."
Азима притисна ръка в джоба си, където лежеше пръстенът. Трябваше да му се довери, но… доколко?
"Кажи ми повече," – помоли тя. "Какво знаеш за него?"
Селим се поколеба.
"Малко се знае с увереност. Легендите са много и често си противоречат. Говори се, че пръстенът е бил изкован от самите джинове от времето преди хиляди години. Че е бил даден на първия султан на Ал-Захра като дар, но и като предупреждение. Че е бил скрит, защото силата му е била твърде голяма, за да бъде поверена на някого."
"Къде е бил скрит?"
"Твърди се, че е бил скрит на сигурно място. Защитен с магии и загадки. За да не попадне в грешни ръце."
Азима се вгледа в лицето му. Знаеше, че Селим крие нещо. Той знаеше повече, отколкото казваше.
"Селим," – каза тя по-твърдо. "Знам, че знаеш повече. Знам, че си виждал повече. Моля те, кажи ми истината. Аз съм принцеса на Ал-Захра. Имам право да знам."
Старецът въздъхна отново и се облегна на стола си.
"Истината, принцесо, е, че има неща, които е по-добре да останат забравени. Сили, които е по-добре да не бъдат събуждани."
"Но защо? Ако има опасност, трябва да се подготвя. Ако има начин да помогна на кралството си, трябва да го направя."
Селим я погледна с тъга в очите.
"Ти си млада, принцесо. Не знаеш колко е трудно да се носи бремето на властта. Колко е лесно да се поддадеш на изкушението да промениш нещата, да направиш нещата по-добри. Но времето не е детска играчка. То е мощна сила, която не трябва да бъде пипана без много голямо внимание."
"Аз съм отговорна," – настоя Азима. "Моля те, Селим. Кажи ми какво знаеш."
След дълга пауза библиотекарът най-после се предаде.
"Добре, принцесо. Ще ти кажа какво знам. Но трябва да обещаеш, че ще внимаваш. Че ще мислиш, преди да действаш. Че ще използваш тази информация само ако е абсолютно необходимо."
Азима кимна.
"Обещавам."
Селим се наведе по-близо и заговори с тих, заговорнически глас.