Глава 1: Ледената пустиня и първите следи
Вятърът беснееше. Антарктида се бе разбудила от вечния си сън, приковавайки екипа на Елиас в своята жестока прегръдка. Дните бяха дълги, но изпълнени с мъгла и ослепителна белота, а нощите – безмилостно студени, обгръщащи всичко в леден воал. Времето се превърна в враг, отброяващ всяка минута, докато руините на древната база „Нова Надежда” бяха обсадени от виелици и наближаващия тъмен мрак.
Елиас се бореше с поривите на вятъра, докато водеше екипа през ледения терен. Високите сгради на базата бяха само сенки в мъглата, но той познаваше всяко пукнато стъкло и ръждясала плоча, въпреки че преди никога не беше стъпвал там. Картите и проучванията, направени от неговия баща, легендарния полярен изследовател, му бяха служили за компас.
"Джейкъб, положение?" извика Елиас, надвиквайки бурята.
Джейкъб, увешен в здраво закрепен костюм, се опитваше да запази равновесие на ледената повърхност. "Видимостта е нулева, Елиас! Радарът улавя нещо, но е като да гледаш през бързо вървяща река. Трудно е да се определи какво е."
"Алиса, има ли напредък с превода?" попита Елиас, обръщайки се към жената, която бе решила да го последва в тази луда експедиция.
Алиса, с втренчен поглед, седеше в защитено помещение, затрупано с древни текстове и сложни устройства. "Да, Елиас. Открих ключови думи, които ми помагат да разбера структурата на езика на Криос. Но има още много работа. Текстовете са фрагментирани и пълни с метафори и загадки."Докато Елиас наблюдаваше работата на екипа, Майкъл, езотерикът, излезе от един от руините, обгърнат от мистериозния си воал. Той се приближи към Елиас, очите му блестяха под тъмния качул.
"Елиас, усещам нещо. Енергия. Силна и древна енергия. Тя е навсякъде около нас, но е скрита. Трябва да намерим източника."
Елиас кимна. "Смяташ, че Криос са оставили нещо повече от руини?"
Майкъл се усмихна загадъчно. "Много повече. Те са оставили завещание. Но за да го разберем, трябва да се научим да слушаме тишината."
Решението на Майкъл беше вълнуващо, но времето не беше на тяхна страна. Слънцето започваше да пада ниско над хоризонта, хвърляйки дълги, тъмни сенки върху ледената пустиня. Трябваше да намерят подслон преди настъпването на нощта.
Следвайки указанията на радара, Джейкъб откри нещо.