"Екип, намерихме нещо! Изглежда като нещо, което е устояло на времето. Структура! Тунел, зазидан в леда."
Елиас и останалите побързаха към указаната точка. Там, запечатана в дебел слой лед, се простираше огромна структура, изглеждаща като врата към друго измерение.
Когато Джейкъб прочисти вратата от леда, пред очите им се разкри тъмен тунел, който сякаш поглъщаше светлината. Върху стените му бяха изписани странни символи, идентични на тези от древните текстове, които Алиса изучаваше.
"Трябва да влезем" заяви Елиас.
"Опасно е, Елиас" отговори Алиса, но в гласа й се долавяше любопитство. "Не знаем какво ни очаква вътре."
"Не можем да си позволим да се бавим. Времето ни притиска, а бурята става все по-силна. Тази врата може да е единственият ни шанс да открием истината."
Елиас поведе екипа си в тъмния тунел. Влизайки вътре, те усетиха рязка промяна в температурата. Въздухът стана студен и влажен, а в тишината се чуваше странен пулсиращ звук.
Докато те се движеха напред, Алиса започна да дешифрира символите по стените.
"Тези символи… те описват енергията! Енергията, която Криос са използвали. Това е… това е нещо невероятно!"
С напредването на екипа през тунела, се появиха загадъчни светлини и ехо от гласове, които сякаш идваха от небитието. Елиас усети как сърцето му туптеше учестено. Те бяха на път да открият нещо невероятно, нещо, което можеше да промени завинаги историята на света.
Изведнъж, земята се разтърси и тунелът започна да се руши. Пулсиращата светлина се засили, а звукът се превърна в оглушителен рев.
"Джейкъб, какво става?" извика Елиас.
"Не знам! Земетресение! Или… или нещо друго!"
В стените на тунела се появиха пукнатини, от които бликна синкава светлина. Появиха се лица, които се взират в тях. Лица на непознати същества, с големи, блестящи очи.
В този момент, в далечината, се чу глас, шепнещ на непознат език.
"Върнете се… те идват…"
Глава 2: Шепотът на ледените демони
Земята се тресеше все по-силно. Пукнатините в стените на тунела се разширяваха, освобождавайки синкава светлина, която озаряваше лицата на непознатите същества. Те изглеждаха едновременно ужасяващи и съжаляващи. Очите им, големи и блестящи, бяха изпълнени със смесица от страх и предупреждение.
"Какво е това?" изкрещя Алиса, притискайки се към стената.
"Не знам!" отвърна Джейкъб, опитвайки се да запази равновесие. "Нещо освобождава енергия! Трябва да излезем от тук!"