Докато Алиса се опитваше да разчете контролните панели, а Майкъл медитираше, опитвайки се да "почувства" кристалната структура, Елиас обикаляше около гигантското "Сърце". Той забеляза нещо в основата му – малка вдлъбнатина, идеално оформена да побере…
"Дискът!" възкликна той. "Мястото, където стоеше артефактът, който използвахме срещу демона! Той е бил ключ!"
В този момент един от панелите пред Алиса светна ярко в червено. Тя отскочи назад.
"Какво става?" попита Джейкъб, вдигайки отново оръжието си инстинктивно.
"Не знам! Активирах нещо… или по-скоро, системата регистрира нашето присъствие! Показва… предупреждение за неразрешен достъп!"
Бръмченето в залата се усили, преминавайки в нисък, заплашителен вой. Светлината от централния кристал започна да пулсира по-бързо, а по стените заиграха сенки.
"Мисля, че събудихме нещо повече от пазител," каза Майкъл напрегнато.
"Събудихме самата система."
В далечния край на залата една от стените започна да се плъзга безшумно, разкривайки нов, още по-тъмен коридор. От него не идваше светлина, а само усещане за огромна, празна студенина и… нещо друго. Нещо, което наблюдаваше.
"Елиас," прошепна Алиса, сочейки към панела. "Това не е просто аларма. Това е… повик. Системата изпраща сигнал. Някой… или нещо… идва."
Глава 4: Очите в мрака
Воят на системата изпълни огромната зала, отеквайки от млечнобелите стени и вибрирайки в костите им. Светлината от „Сърцето на Леда“ пулсираше неравномерно, хвърляйки танцуващи сенки, които придаваха на непознатите символи по панелите зловещ вид. Пред тях зееше новооткритият коридор – черен, безмълвен, сякаш поглъщащ самата светлина и надежда. Усещането, че са наблюдавани, се засили, превръщайки се в почти физически натиск.
"Какво направи, Алиса?" извика Джейкъб, вдигайки плазмения си пистолет и насочвайки го към тъмния отвор. Ръцете му бяха стабилни, но лицето му издаваше напрежение.
"Не знам точно!" отвърна Алиса, трескаво плъзгайки пръсти по светещия червено панел. "Изглежда, че достъпът до централния кристал е задействал протокол за сигурност от най-високо ниво. Сигналът… той не е просто локален. Излъчва се навън. Към… не мога да определя точно. Координатите са криптирани с нещо, което никога не съм виждала."
"Навън? Към кого?" намръщи се Елиас. Мисълта за тайните общества, които дишаха във врата им, го накара да потръпне. Дали те вече знаеха? Дали сигналът беше за тях?