"Не мога да бъда сигурен," прошепна Майкъл, очите му затворени, съсредоточен върху енергиите в залата. "Но това, което идва… не е човек. Не е и като ледения демон. То е… старо. Съзнателно. Част от самата структура."
Пулсирането на кристала се забави, но воят не спря. Вместо това, той се трансформира в нисък, резониращ тон, който сякаш проникваше директно в съзнанието им. От тъмния коридор се разнесе едва доловим звук – ритмично, плъзгащо се движение, което приближаваше. Не бяха стъпки, а нещо по-плавно, по-неестествено.
"Нещо идва," потвърди Джейкъб, напрягайки слух. "Не ми харесва това."
Елиас се огледа. Залата беше огромна, но нямаше къде да се скрият. Централният кристал пулсираше като гигантско, будно сърце, а контролните панели светеха като обвиняващи очи. Коридорът беше единственият друг изход, но да се втурнат в непознатия мрак, докато нещо ги преследва, изглеждаше като самоубийство.
"Майкъл, можеш ли да го спреш? Или поне да разбереш какво иска?" попита Елиас.
Майкъл отвори очи, в които се четеше смесица от страхопочитание и тревога. "Това не е нещо, което може да бъде 'спряно' с конвенционални средства, Елиас. То е… пазител на знанието. Може би страж. Трябва да покажем, че не сме заплаха, че сме… достойни."
Плъзгащият се звук спря точно пред входа на коридора. За миг настана пълна тишина, по-напрегната от воя преди малко. После, от мрака бавно започна да се оформя фигура.
Тя не беше от плът и кръв, нито от лед. Беше съставена от преплетени нишки светлина и сянка, постоянно променяща формата си, но запазвайки общ силует – висок, строен, с нещо като дълги, влачещи се ръкави или крила. Нямаше ясно различими черти, освен две точки от концентрирана, студена светлина там, където би трябвало да са очите. Тези очи се фокусираха върху всеки от тях поред, сякаш сканираха душите им.
Никой не помръдна. Дори Джейкъб не смееше да стреля по нещо толкова нематериално.
Съществото не издаде звук, но в умовете им прозвуча глас – не като думи, а като поток от образи, емоции и чисто знание. Беше древен, безкрайно уморен, но и изпълнен с непоклатима решителност.
* Нарушители. Защо будите Сърцето? Защо търсите това, което бе погребано? *
Гласът беше едновременно въпрос и обвинение. Елиас усети как коленете му омекват под тежестта на менталния контакт.