"Данък! Трябва да платите данъка!" крещеше той. "Или ще отговаряте за това!"
Селяните се свиваха от страх. Нямаха какво да дадат. Нямаха какво да ядат.
Ивайло видя как един стар мъж падна на колене, молейки за милост. Видя как жените плачеха. И нещо в него се пречупи.
Пристъпи напред, лицето му почервеня от гняв. Снегът скърцаше под краката му.
"Достатъчно!" изрева той, гласът му проехтя в тишината. "Няма да дадем нищо! Нямаме нищо! Вие ни ограбвате!
Боляринът се обърна към него, лицето му беше изкривено от презрение.
"Ти кой си, селянино, че ще ми се противиш?" изрева той. "Аз съм властта! Аз съм този, който решава!"
Ивайло не отговори. Само погледна селяните. В очите им видя страх, но видя и нещо друго. Видя надежда.
Вдигна ръка и посочи към болярина.
"Вие сте врагът!" извика той, гласът му разкъсваше студения въздух. "И ние ще се борим срещу вас!"
В този момент в очите на Ивайло пламна огън. Огън, който щеше да запали бунта. Огън, който щеше да преобърне света.
Глава 2: Първите искри
Викът на Ивайло отзвуча сред мълчаливите дървета. Бояринът, видимо шокиран от дръзновението, направи крачка назад, но бързо се овладя. Лицето му посивя от ярост.
"Смееш ли, нещастнико?" изръмжа той, изваждайки от пояса си дебел, окован с желязо камшик. "Ще те науча на уважение!"
Ивайло не помръдна. Знаеше, че ако отстъпи, бунтът ще бъде задушен в зародиш. Погледна към селяните. Очите им бяха вперени в него, търсейки подкрепа, търсейки надежда.
"Хайде, приятели," каза Ивайло, гласът му беше спокоен, но изпълнен с решимост. "Време е да покажем на тези паразити, че не сме беззащитни!"
Няколко селяни направиха крачка напред, лицата им бяха бледи, но очите им – твърди. Един от тях, груб ковач на име Стоян, взе от земята голям камък. Други последваха примера му, намирайки под снега лопати, колове, брадви.
Боляринът изруга, осъзнавайки, че е подценил ситуацията. Неговите охранители, няколко наемници с ръждясали мечове, се колебаеха, виждайки решимостта на селяните.
"Нападнете ги!" извика боляринът, но гласът му трепереше.
Започна сбиване. Селяните, въоръжени с каквото намерят, се нахвърлиха върху наемниците. Ковачът Стоян замахна с камъка и повали един от тях. Ивайло, сръчен и силен, се би с гола ръка, поваляйки противниците си с удари и ритници.
Снегът се обагри в червено. Виковете на ранените изпълниха въздуха. Сражението беше кратко, но жестоко. Наемниците, изненадани от яростта на селяните, бързо бяха повалени. Боляринът, виждайки, че губи битката, се опита да избяга, но Ивайло го настигна и го повали на земята.