Тъмницата, в която го държаха, беше повече от просто помещение. Тя беше метафора на неговото съществуване – мрачна, влажна, лишена от надежда. Стените бяха груби, от камък, а единствената светлина проникваше през малък процеп, който едва пропускаше лъчите на изгряващото слънце. В тази тъмница, Теодор бе принуден да прекарва дни наред, заключен в неведение за съдбата си.
Въпреки всичко, в него кипеше бунт. Бунт срещу несправедливостта, срещу робството, срещу съдбата, която го бе обрекла на този живот. Той се тренираше да бъде силен, да оцелява. Четеше всяка книга, която успяваше да намери, жадно поглъщаше знания, защото в тях намираше свобода. И сънуваше. Сънуваше за България, за Преслав, за трона, който му се полагаше.
Един ден, когато зимата беше в разгара си и снегът покриваше степите с бяло одеяло, в тъмницата се появи неочакван гост. Висок мъж, с пронизващ поглед и грубо лице, облечен в скъпи кожи, стоеше пред него.
"Ти си Теодор Светослав, синът на Георги Тертер?" – попита мъжът с дрезгав глас.
Теодор вдигна поглед от книгите си. "Аз съм."
"Аз съм Кутлубуга, един от най-доверените съветници на Токта хан. Имам новини за теб."
Сърцето на Теодор трепна. Новини. Дали бяха добри? Дали най-накрая щеше да види отново родината си?
"Кажи ми какво искаш."
Кутлубуга се усмихна, но усмивката му не достигна до очите. "Баща ти, Георги Тертер, е мъртъв. И сега имаш възможност да се върнеш в България."
Дъхът на Теодор секна. Баща му… мъртъв. Ужасна новина, която го прободе като нож. Но след шока се появи и надежда. "Какво означава това?"
"Означава, че в България има нужда от цар. И Токта хан смята, че ти си подходящ за тази роля."
Теодор едва повярва на ушите си. Да се върне в България? Да стане цар? Но защо ханът на Златната Орда би искал да го освободи?
"Защо? Защо ханът би направил това?"
Кутлубуга сви рамене. "Политически интереси, момко. България е важен играч в региона. С теб на трона, ханът се надява да упражнява влияние върху българските дела."
Тогава Теодор разбра. Не беше освободен от благородство, а от политическа изгода. Но независимо от причините, шансът му се появи. Шанс да се върне в родината си, шанс да управлява, шанс да промени съдбата си.
"Какво трябва да направя?"
"Трябва да обещаеш вярност на Токта хан. Трябва да се съгласиш да бъдеш негов съюзник. И трябва да покажеш, че си достоен за трона."