Пролог: Тъмни сенки над Преслав
През 1300 година, когато тъмнината се бе спуснала над България, сякаш самата земя плачеше. Преслав, някогашната гордост на българските царе, сега беше обгърната от мрак – мрак на разруха, мрак на страх, мрак на забрава. Златните кубета на дворците бяха осквернени от пожари и разграбване, а улиците, някога пълни с живот, сега бяха пусти и осеяни с кости.
Теодор Светослав, синът на Георги Тертер II, стоеше на прага на бъдещето, но бъдещето изглеждаше мрачно като предсмъртен сън. От дете бе прекарал години в плен на Златната орда, далеч от родината си, далеч от трона, който му се полагаше по рождение. Сега, освободен и върнат в България, той се изправяше пред предизвикателството, което изглеждаше непосилно – да възроди държавата от пепелта.
Вятърът свистеше през пролуките на полуразрушените сгради, носейки със себе си тъгата на отминалата слава. Светослав вдигна поглед към небето, където черни облаци предвещаваха буря. Той усети студа да пронизва костите му, но в сърцето му горeше огън – огънят на надеждата, огънят на решимостта.
„Трудно е, господарю,” – прошепна довереният му съветник, Ивайло. – „България е ранена, разкъсана от междуособици и нашествия. Хората са уплашени, отчаяни.”
Светослав не отговори веднага. Гледаше как последните лъчи на слънцето се губят зад хоризонта, оставяйки Преслав в обятията на мрака. Знаеше, че Ивайло е прав. Знаеше, че пред него стои огромна задача – да обедини разединените боляри, да сломи мощта на враговете, да върне вярата на народа.
„Трябва да действаме бързо,” – проговори най-накрая Светослав, гласът му твърд и решителен. – „България не може да остане в този мрак. Трябва да я изведем на светлина.”
И така, в мрака на една трудна нощ, започна пътуването на Теодор Светослав. Пътуване, което щеше да го издигне до върха на властта, но и да го изправи пред безброй изпитания. Пътуване, което щеше да определи съдбата на България.
В следващите дни и месеци предстоеше Светослав да се изправи пред предателства, интриги, кръвопролития и тежки решения. Но в този пролог, в тази мрачна нощ, той беше готов да поеме отговорността. Той беше готов да се бори за България.
Глава 1: От тъмницата на Ордата
1300 година. Крим, Златната Орда.
Студът хапеше като вълк, пронизващ през изтърканите дрехи на Теодор Светослав. Зимата в Крим беше безмилостна, но студът в душата му беше по-голям. От осем години, той, синът на цар Георги Тертер II, беше пленник на Златната Орда. В тази отдалечена земя, където степите се сливаха с хоризонта, а волята на хана беше закон, младежът Теодор бе изгубил не само детството си, но и правото си на свободен живот.
