„Синко, докъде ще стигнеш?“, попита го той една вечер, след като Стефан се прибра късно, с премръзнали ръце и трескав блясък в очите. „Чувам разни работи из града. Говори се, че турците са заловили двама куриери край Ресен. Че са надушили нещо голямо.“
„Трябва да сме готови, тате“, отвърна Стефан уклончиво, избягвайки погледа му. „Не можем да живеем вечно така.“
„Готови за какво? За заколение?“, гласът на Димитър се повиши. „Виждам как ви палят главите даскалите и войводите. Но те не са тук да видят майка ти как не спи по цели нощи, как Райна пита защо си все навън. Мислиш ли, че тази пуста свобода си струва живота ти?“
„А струва ли си живот в робство?“, контрира Стефан тихо, но твърдо. „Да те обискират, да те унижават, да ти забраняват да си българин? Да гледаш как гърци и сърби идват и казват, че тази земя не е твоя? Не, тате. Не си струва.“
Димитър въздъхна тежко и не каза нищо повече. Знаеше, че думите му не могат да спрат сина му. Виждаше в него същия непокорен дух, който бе движил и неговите деди. Но страхът за единствения му син беше по-силен от всичко.
Скоро до Охрид достигна тревожна вест. Четата на един от местните войводи, действаща в района на Битоля, била разкрита и влязла в тежко сражение с многочислен турски аскер. Имало много убити и от двете страни. Сред загиналите комити бил и един млад момък от Охрид, приятел на Стефан от училище. Новината потресе града. На погребението, макар и под зоркия поглед на турските власти, се стекоха много хора. Мълчаливият им гняв и скръб бяха по-силни от всякакви думи.
За Стефан смъртта на приятеля му беше тежък удар, но и потвърждение, че път назад няма. Омразата към поробителя и решимостта му да се бори само се засилиха.
„Няма да умре напразно“, каза той на една от следващите тайни срещи, гласът му трепереше от сдържан гняв. „Трябва да отмъстим. Трябва да действаме!“
Но даскал Узунов, макар и също дълбоко засегнат, призова към разум. „Чувствата са лош съветник, момчета. Трябва да сме по-предпазливи от всякога. Турците сега са нащрек. Всяка прибързана стъпка ще доведе до нови жертви и ще разкрие организацията. Трябва да чакаме нареждане от Централния комитет. Но бъдете готови. Всеки на поста си. Проверявайте оръжието, стягайте редиците. Зимата е тежка, но пролетта може да донесе буря.“