От студиото започна бляскаво шоу, което през следващия половин час човечеството оцени ако не високо, то с неизбежен реализъм, който доведе до индивидуални и колективни инфаркти. Поклонникът на земните алегорични изрази Решаващият и разрешаващ участва в изграждането на тактиката за убеждаване с идеята „да хванеш бика за рогата“. Затова „на живо“ се появи картина от Зона 51 в Южна Невада. Застанала в средата на плаца невидима камера показваше как от хангар се показва бруталната муцуна на самолет, докаран сякаш от научна фантастика на Дисни. Машината бавно рулираше и явно се готвеше за полет. На момента десетки генерали, полковници и прочее надолу чинове в несвяст осъзнаха, че ще полетят и пагоните им, заедно с любимите им висши заплати.
Извънземните ги пожалиха и след картината с прототипа на свръхсекретния, свръхзвуков, неуловим с радар и непобедим, на екрана се появи успокояващият със своята мекота и самота кабинет на руския президент. Той разговаряше с любимия си говорител на Кремъл на чаша водка. (Чашата стоеше пред говорителя.) С трудно преводима разузнаваческа лексика и шлифован уличен сленг те обсъждаха някаква операция след 55 години, чието начало трябваше да положат сега. Секунди по-късно Президентът каза „Да“, което изуми събеседника му, очакващ в момента тъкмо обратното. Но върховният лидер, приел въпрос чрез приемника в ухото си, беше издал нареждане. За секунди изгасна осветлението в кабинета, в целия Кремъл и цяла Москва. Тук и в няколко области около Московската спряха тока и всичко потъна в мистична тъма.
Незнайната и невидима камера се пренесе в Истанбул, на Олимпийския стадион Ататюрк, където пред 80 000 души се играеше международен мач за европейска купа. Обективът обхождаше пейките и терена, съдията се мотаеше с ВАР-а, а публиката, повечето от тях с телефон в ръка, замръзна пред невидимия Голям брат.
Абсолютните приеха тези доказателства за достатъчни и прекратиха сеанса по убеждаване. Водещият и междузвезден контактьор Домашефски покани Земята за мнения, въпроси и послания. Земята мълчеше. Нито едно студио не се отвори на екрана, нито един забележителен световен коментатор не се показа и Августин с трудно скривана радост закри предаването. Следващият телевизионен сеанс определиха за след три дни.