– Точно щото знам повече от теб, ще ти кажа, че Бастет не е само име. Тя е могъщество, богатство и власт! Аз ги искам! А затова трябва да опозная хората наоколо. Ще ми съдействаш ли? Ако откажеш, мога просто да изтрия този разговор от съзнанието ти.
Не е много дипломатично, нито бизнесменско, но е достатъчно ясно, и затова отговарям: „Да.“. Извънземният не мръдна през цялото време, опрян на стената. Накрая туловището му бе оставило отчетлива следа в нея.
Като излезе, с носталгия забелязвам под масичката пластмасово шише от трапезна вода, пълно с позабравен вид течност. Чакаше ме вечерният телевизионен сеанс и затова изпих само двеста грама.
* * *
На земята очакваха часа 20.00 по Гринуич. Появи се популярният посредник Августин, с различна риза и лек вълнен пуловер. След поздрава той рязко влезе в темата.
– Ще чуем Решаващия и разрешаващ, върховният в земната мисия на Абсолютните.
На екрана се появи една от познатите картини на няколко планети без звезди зад тях. Бяха ги скрили, за да не се разпознае местоположението на 385 000 светлинни години от студиото. През десет секунди картините се сменяха със снимки от Абсолютската култура, от страшни по-страшни. Този път машината превеждаше с глас, който внушаваше чувства, далечни от безгрижието.
– Уважаемо Човечество, преди двайсет и четири часа мнозина ваши представители попитаха доколко настоящите видеовръзки са диалог между две цивилизации. Изказани бяха предположения, че става дума за фалшификация. В задължителния за Абсолютните и някои техни съюзници Протокол 3490–0099/4 8 3/1313 се определят правилата при среща с друга цивилизация. Етикет 16679–155–214, Церемониал 16(31), алинея 5(17)0202, пункт 68 изисква при подобно съмнение да представим „достоверно и убедително доказателство за автентичност“. Това ще направим сега. Отворете прозорците и се обърнете нагоре. Приятно гледане!
От всяка точка на земята високо в атмосферата се виждаше несъмнено чуждоземно съоръжение – космическа станция, която се въртеше, иначе стоеше неподвижна. Припламваха разноцветни светлини и се чуваха като от Господ пратени звуци от Петата симфония на Бетховен, изпълнявана от амстердамския Оркестър „Роял Концертгебау“. Не почваше от „ударите на съдбата“, а някъде по-нататък. Сценария сътвори Културният представител, той си го пазеше в своята машина, вадеше го при всяка нова среща с друга цивилизация и леко го актуализираше. Аудиовизуалното зрелище излезе грандиозно. Лек повей на скепсис внасяше това, че станцията не приличаше на сърдечно познатите ни летящи чинии, изглеждаше по-скоро като смачкан преден капак на огромен автомобил. За 5–10 минути в телевизионния ефир се повтаряше любезното: „Отворете прозорците и се обърнете нагоре. Приятно гледане!“ и се виждаше същата колосална огъната ламарина и светлинния каталог върху нея на всички багри от дъгата. Августин видя картината само веднъж, защото реши да използва своята пауза и задряма. На борда се учудиха на това действие, но го приписаха на изключително вълнение. След десетина минути станцията изчезна от небето над всяка земна точка.