Читать Искрата на надеждата - Зохра

Пролог

Камшиците се забиваха с хрущене в плътта, всяка удара ехо отдаващ се в гърдите на Принц Ахмед. Болката, остра и разкъсваща, заглуши не само зловещото тътрене на тълпата, но и самият му смут. Той, някога обсипван с почести, облечен в лъскави, царствени одежди, сега беше прикован към позорния стълб, гърбът му се превръща в кървава мозайка от безнадеждност. Обвиненията за държавна измяна, заговор срещу трона и убийството на кралски съветник, бяха изтъкани от лъжи и амбициите на принц Хасан, неговия чичо, брат на покойния му баща. Ахмед знаеше, че е жертва на коварство, на изтънчен заговор. Принц Хасан отдавна жадуваше за короната, а Ахмед, като законен наследник, стоеше на пътя му.

Всяко изнурително движение на палача, всяка пронизваща смяна в въздуха, му го напомняше. Всичко беше подредено с макиавелианска прецизност: подхвърлени доказателства, измамни свидетели, подкупени от чичо му, и самият крал, ослепен от лъжите, превръщайки Ахмед в жертва на собствената си невинност.

И все пак, някъде дълбоко в гърдите му, сякаш тлеещо пламъче в пустиня, тлееше искра на надежда. Тя пламтеше въпреки болката, унижението, безнадеждността. Той беше невинен. И щеше да го докаже, дори ако това означаваше да се опълчи на цялата империя.

В последния, способен на вечност момент, когато острието на меча заплашваше да довърши ужаса, прозвуча кралски указ. Смъртната присъда бе отменена. Вместо нея, Принц Ахмед беше осъден на доживотно изгнание и лишен от всички титли и привилегии.

"Помилван си!" – изкрещя глашатаят, но гласът му се загуби в гърления, недоволен рев на тълпата, нетърпелива да се отърве от тежестта на момента.

Ахмед се свлече на земята, сведен, почти в безсъзнание. Изгнанието беше бавна смърт, но все пак – по-добре от острието на меча. И му даваше шанс. Шанс да разкрие истината. Шанс да се върне. Шанс.

Глава 1: От пепелта

Изгнанието го отведе в забравената от боговете провинция. Суровата земя, сякаш с гняв вдигаща срещу него прашни бури, не познаваше пищния блясък на дворците, на които някога беше дом. Хората тук бяха сурови, недоверчиви, сякаш обзети от невидим страх, който проникваше в самите им очи. Бившият принц, облечен в дрехи, износени от времето и труд, се превърна в скитник, принуден да се бори за оцеляване, за най-основните си нужди. Ръцете му, неведнъж галещи скъпоценни предмети, сега се изтръгваха, за да прехранят себе си. Гладът, познат му само от слухове, сега го преследваше. Принуден да работи на полето, сред безкрайни ниви, той сякаш се трудеше, за да оскверни миналото си, да го сведе до прах.