Читать София и багрите на залеза - Елена Иванова

Съвременен роман за живота на една българка и любовта ѝ към България

От Авторката

Скъпи читатели,

Държа в ръцете си последната страница на тази история, и в същото време, сърцето ми е изпълнено с толкова много емоции. Написах "София и багрите на залеза" с голяма любов. Не само към героите, които оживяват на страниците, но и към града, който ги заобикаля – към София, към България.

Тази книга е за надеждата. За вярата, че след тъмнината винаги идва светлина. За силата на любовта, която може да преодолее всичко. За радостта от откриването на красотата в обикновените неща – в аромата на кафе, в залеза над Витоша, в усмивката на любимия човек.

Елисавета е жената, която се превърна в моя глас. През нейните очи видях София, в нейната душа почувствах пулса на града. Тя е жена, която преминава през болка и загуба, но намира силата да се изправи и да продължи напред. Тя е символ на непоколебимата вяра в доброто, на любовта към родината, на желанието за промяна.

Мартин е мъжът, който й дава криле. Човекът, който вижда красотата в детайлите, който обича София и иска да я направи по-добро място. Човек, който разбира Елисавета и я подкрепя във всичките й начинания.

Чрез техните преживявания исках да покажа, че всеки от нас може да бъде част от промяната. Че заедно, с общи усилия, можем да създадем по-добро бъдеще за себе си и за децата си.

Надявам се, че докато четете тази книга, ще почувствате магията на София. Ще усетите дъха на града, ще се разходите по неговите улици, ще се влюбите в неговите тайни.

Надявам се, че ще повярвате в силата на любовта. В силата на надеждата. В силата на промяната.

И накрая, надявам се, че ще се почувствате вдъхновени. Вдъхновени да обичате, да мечтаете, да се борите за своите мечти.

Благодаря ви, че ми позволихте да споделя тази история с вас.

Благодаря ви, че обичате София.

Благодаря ви, че обичате България.

Пролог: Отблясък в стъклото

София спи. Или поне така изглежда от висотата на моя прозорец. Тъмна, мълчалива, притихнала под звездите. Само жълтите светлини на уличните лампи рисуват призрачни ивици по мрачните улици.

Аз не спя.

Седя на ръба на леглото, облечена в старата си фланелка, която мирише на лавандула и на забравени спомени. Ръцете ми треперят, докато стискам чашата с чай. Чай, който отдавна е изстинал.