Книжка с приказки за деца на български език
Преди дори да се роди принцеса Аврора, древните легенди разказваха за Царството на цветята – място, където всеки цвят имаше своя собствена песен и всяко листенце шепнеше тайна. Говореше се, че сърцето на кралството бие в ритъма на най-редкия и красив цвят – Вечната роза, която никога не увяхваше и даряваше вечна младост и красота на тези, които се грижеха за нея.
Но имаше и предупреждение. Легендата казваше, че ако любовта и грижата изчезнат от Царството на цветята, Вечната роза ще увяхне, а с нея ще изчезне и цялата магия на кралството. Сенките ще се промъкнат, красотата ще избледнее и цветята ще замлъкнат завинаги.
И тогава, когато кралица Елеонора дари живот на принцеса Аврора, звездите затанцуваха в небето. Добрата фея Флора, пазителката на Царството на цветята, предрече, че Аврора ще бъде тази, която ще възстанови баланса и ще запази магията на цветята жива. Тя ще бъде тази, която ще обича всеки цвят с цялото си сърце и ще ги спаси от надвисналата тъмнина.
Никой не знаеше кога ще дойде този момент, но всички знаеха едно: съдбата на Царството на цветята беше в ръцете на малката принцеса Аврора. И докато Аврора растеше сред буйните градини на двореца, без да подозира за своята специална мисия, тъмнина бавно започна да се промъква в сърцето на Царството на цветята…
Глава 1: Ароматът на една мечта
Принцеса Аврора не беше типична принцеса. Докато другите момичета от нейната възраст се занимаваха с бродиране на копринени рокли и разучаване на сложни танци, Аврора прекарваше дните си в градините на двореца. Тя познаваше всяко цвете по име – от срамежливите виолетки, скрити под сянката на дъбовете, до гордите слънчогледи, извисяващи се към небето.
Обичаше да усеща аромата на розите след дъжд, да слуша бръмченето на пчелите, докато събират нектар, и да се любува на пеперудите, танцуващи сред цветовете. Градината беше нейният свят, нейното убежище и мястото, където се чувстваше най-истинска.
Една сутрин, докато поливаше любимите си лалета, Аврора усети нещо различно във въздуха. Не беше познатият аромат на рози и жасмин, а по-скоро… тъга. Тя се огледа, но всичко изглеждаше както обикновено. Слънцето грееше ярко, птиците пееха радостно, а цветята се полюшваха леко от вятъра.
"Може би си въобразявам," помисли си тя, но усещането не я напускаше. Тя се приближи до старата градинарка Флора, която подрязваше розите.