Симеон бе син на княз Борис I, мъж със строг нрав, но с безпогрешно око за таен опит и умение да сплотява племена. В неговите сиви очи се отразяваше борбата между традиционното и новото, между консерватизма и жаждата за знания, която князът носеше от времето, прекарано в Константинопол, където се бе запознал с гръцката култура.
Младото бебе, с меки черти и живи очи, неусетно бе обкръжено от атмосфера на духовност и жажда за знания. В Плиска, градът на църквите и олтарите, от ранни години Симеон се обгради с погледи на учители, мъдреци и свещеници, предаващи му мъдростта на вековете. Понякога, забравяйки за децата, те спореха, споделели своите познания, опитвайки се да отгатнат тайните на Вселената и на бъдещето. Слънчевите лъчи се отразяваха в мъдрите им очи, докато те споделят мъдростта си.
От ранна възраст на Симеон се забелязва необикновена любознателност. Във въздуха на Плиска се носеше шум от разговора, а той жадно лапаше всяка дума, всяко знание, всяка история. Очите му търсеха обяснения, а умът му – отговори. Аристотел и Платон, Омир и Херодот – не познати имена, а пророчески гласове, обясняващи тайните на света.
Но освен познанията, Симеон наследи и политическите борби на баща си. България, въпреки славата си, бе овеяна и с политически бури. Отдалече се чуваше ехото от борбите между разните племена, между езическата традиция и новата християнска вяра. Всеки ден бе лекция за младия принц, урок по мъдрост, опит и борба. Разбирането на политическите игри в България и Византия бе допълнително подготвена.
Решете ли Борис I да изпрати Симеон в Константинопол, бе акт, изпълнен с противоречия. Беше ли това избор, от който да се възползва, или акт на страх от неизвестното бъдеще? Разделянето му от родината, бе и акт на раздяла с познатия свят, с миналото, но и стъпка към новото. Как ще се справи Симеон с тази раздяла?
Симеон, обвит от сянката на орела, стоеше на прага на неведоми пътища. Бъдещето бе пред него, сякаш написана в звездите, но с какви линии ще го оформя?
Глава 2
Когато младата фигура на Симеон премина през златните порти на Цариград, светът пред него се разтвори в безкрайно море от цветове и звуци. Плиска, с нейните познати шумове и миризми, се отдалечи, сякаш в далечен спомен. Константинопол, византийската столица, се разкри пред него с несравнимия си блясък. Златни куполи се издигаха към небето, сякаш докосваха облаците, а блестящият мрамор на сградите отразяваше слънчевите лъчи.