ГЛАВА 2: Сенките на Константинопол
*Константинопол, Пазарът на Подправките, 892 г.*
Симеон се сливаше с тълпата на Пазара на Подправките – лабиринт от тесни улички, преливащи от цветове и аромати. Продавачи крещяха офертите си, нахални търговци бутаха колички, натоварени със стоки, а улични музиканти свиреха на гръмки лютни и тръби. Беше далеч от спокойствието на манастира, но Симеон се чувстваше тук като риба във вода.
Не беше дошъл да купува подправки. Имаше друга цел. Информация.
В Константинопол, информацията беше най-ценната стока. Тя се търгуваше по-скъпо от злато и коприна. И Симеон знаеше къде да я намери.
Зад една захабена сергия, затрупяна с чували с кимион и кориандър, се криеше малка врата, покрита с парцали. Той почука два пъти, после още веднъж. Вратата леко се открехна и оттам се показа малко, сбръчкано лице.
"Ела, монах," изсъска гласът. "Но си плати."
Симеон влезе в тъмна стаичка, изпълнена с миризма на плесен и тютюн. В ъгъла, около ниска маса, седяха няколко мъже, играещи хазарт. Повечето бяха дребни крадци и информатори, сенките на Константинопол.
Този, който го посрещна, беше старец на име Димитрий. Беше бивш писар в императорския дворец, уволнен заради кражба. Сега продаваше остатъците от знанията си на най-високия платец.
"Какво те води тук, монаше?" попита Димитрий, докато отброяваше монетите, които Симеон му подаде.
"Интересувам се от политическата обстановка," отговори Симеон. "Слухове за недоволство в армията. Настроения сред аристокрацията."
Димитрий се засмя гърлено. "Политическата обстановка? В Константинопол винаги е кална, монах. Но, да, има нещо. Говори се, че император Лъв Мъдри е болен. Много болен."
Симеон се наведе напред. "Болен? От какво?"
"Не е ясно. Някои казват отрова. Други – проклятие. Но важното е, че наследникът му, Константин, е дете. И около него вече се водят битки за власт."
Димитрий се усмихна злобно. "Има и други слухове. За съюзи между родове, за планове за преврат. Но това, струва ми се, не е твоя работа, монаше."
Симеон го погледна право в очите. "Грешиш. Всичко е моя работа."
Той плати още няколко монети и попита за настроенията сред българите в Константинопол. Димитрий му разказа за група търговци, които били тормозени от византийските власти. За млади българи, които мечтаели за свободна и силна България.