В началото бяха недоверчиви. Но постепенно, докато слушаха пламенните му думи, в очите им започна да се появява надежда. Надежда, която отдавна бяха забравили.
Съгласиха се да му помогнат, но при едно условие. Да му представят на някой, на когото наистина вярват. На човек, който познава Константинопол като дланта си. На човек, който не се страхува от никого.
След няколко дни, Боян го заведе в тъмна кръчма, скрита в лабиринта на улиците. Там, в дъното на стаята, седеше мъж с белязано от битки лице и студени сиви очи.
"Това е Вълка," каза Боян. "Той е най-добрият от нас. Можеш да му вярваш."
Вълка го изгледа продължително, без да каже нищо. В очите му нямаше нито топлина, нито враждебност, само студена преценка.
"Чух за теб, монаше," каза той накрая. "Говориш за велики неща. Но великите неща имат висока цена. Готов ли си да я платиш?"
"Готов съм," отговори Симеон.
Вълка се усмихна, но в усмивката му нямаше нищо човешко.
"Тогава ела с мен. И ще ти покажа какво означава да живееш в Константинопол. В очите на вълка."
Излязоха от кръчмата и се загубиха в тъмните улици. Симеон знаеше, че е преминал граница. Вече не беше просто монах, изучаващ историята. Вече беше част от нещо много по-опасно.
И не знаеше дали ще оцелее.
ГЛАВА 4: Уроците на Вълка
*Константинопол, Тайният двор на Вълка, 893 г.*
Дните, които Симеон прекара с Вълка, бяха сурови и безмилостни. Монашеските дрехи бяха заменени с прости туники и груби кожени обувки. Молитвите бяха заменени с обучение в бой с нож и оцеляване по улиците. Книгите бяха заменени с уроци по шпионаж, шантаж и манипулация.
Тайният двор на Вълка беше стара изоставена винарна, скрита зад руините на древен римски акведукт. Тук се събираха хора от всякакъв калибър – крадци, убийци, информатори, бегълци. Всички те бяха лоялни на Вълка и готови да изпълнят всяка негова заповед.
"Забрави всичко, което си научил в манастира," каза му Вълка още първия ден. "Тук вярата е слабост, а милостта е смъртна присъда. Единственото, което има значение, е оцеляването."