Читать Сенките на Ордена - Зохра

ПРОЛОГ

*Константинопол, 888 г.*

Миризмата на тамян и престоял дъжд се носеше тежко в тесните коридори на манастира "Свети Полиевкт". Младият монах Симеон коленичи пред иконата на Вседържителя, пламъчето на свещта трепереше и танцуваше по суровите черти на лицето му. В очите му, обикновено излъчващи спокойствие и мъдрост, сега бушуваше буря.

Не молитва шепнеха устните му, а думи, които биха ужасили и най-закоравелия грешник. Думи за власт, за слава, за отмъщение.

"Богородице, майко на светлината," прошепна той, гласът му едва доловим над монотонното пеене на другите монаси. "Дай ми сила да преглътна горчилката на това заточение. Дай ми разум да изчакам своя миг. Дай ми смелост да взема онова, което по право ми принадлежи."

Дланите му се свиха в юмруци, докато белите кокалчета не пробиха кожата. Още не бе забравил подигравките, надменността в очите на византийските аристократи, шепота зад гърба му: "Българин… варварин… селянин."

Обичаше книгите, обичаше знанията, обичаше красотата на византийското изкуство. Но обичаше и България. И виждаше как родината му, разкъсвана от вътрешни борби и подценявана от могъщата империя, загива.

Чу гласа на своя игумен, отекващ в ушите му: "Симеоне, учеността е дар от Бога. Използвай я, за да служиш на вярата и на хората."

Симеон затвори очи. "Ще служа," прошепна той. "Но не по начина, който те си представяш. Ще служа на България… и ще я издигна до невиждани висини. И нека небето да ми е свидетел, ще го направя, дори да се наложи да се потопя в кръв до колене."

Отвори очи и пламъчето на свещта сякаш се разгоря още по-силно, отразявайки огъня, който сега гореше в душата му.

Миналото бе книга, която той бе прочел внимателно. Бъдещето бе бял лист, върху който щеше да изпише историята на една велика империя.

Новата му империя.

ГЛАВА 1: Урокът по История

*Константинопол, Манастир "Свети Полиевкт", 890 г.*

Симеон стоеше пред огромния пергаментен свитък, изписан с калиграфски букви на гръцки. Свитъкът разказваше историята на Византийската империя, от възхода на Константин Велики до управлението на Василий I Македонец. Слънчевите лъчи, пробиващи се през тесните прозорци на библиотеката, танцуваха върху старателно изрисуваните миниатюри – императори на коне, битки, дворцови интриги.

Той прекарваше часове тук, вдълбочен в изучаването на историята. За другите монаси беше странност, дори ексцентричност. За него беше ключ към разбирането на света. Знаеше, че за да победиш врага си, трябва да го познаваш. И кой беше по-голям враг на България от Византия?