– Не е шум, Адам. Абсолютно не е шум – отвърна Ева, без да откъсва поглед от данните, които се изливаха пред нея. – Виж фазовата кохерентност. Последователностите… вградени са прости числа, хармонични съотношения, които надхвърлят всякаква вероятност за случаен природен феномен. Това… това е конструирано.
Адам присви очи към екрана. – Имаме каталози с екзотични излъчвания, Ева. Магнетари, сливащи се черни дупки… Вселената е пълна със странни звуци.
– Не и като този! – Тя рязко се обърна към него, а в очите ѝ гореше пламъкът на откривателя. – Модулацията се променя, адаптира се към нашите сканиращи честоти, сякаш… сякаш ни отговаря. И най-странното е източникът.
– Да? Къде ни водят сензорите този път? Някоя забравена мъглявина? Празно междузвездно пространство?
– Сириус – каза Ева тихо, почти благоговейно. – По-точно, системата на Сириус Б.
Адам повдигна вежда. – Сириус Б? Бялото джудже? Звезден остатък, Ева. Плътен, горещ, мъртъв. Без планети в обитаема зона, без условия за живот, какъвто го познаваме. С радиационни нива, които биха изпържили всичко. Какво би могло да излъчва оттам?
– Точно това е въпросът. Няма ясна точка на произход. Сигналът не идва от самото джудже, нито от някакъв хипотетичен обект в орбита около него. Нашите сензорни мрежи го засичат едновременно от множество точки в системата, но триангулацията се проваля. Сякаш… сякаш източникът не е локализиран в трите ни измерения. Сякаш е… разпръснат.
Настъпи тишина, нарушавана само от тиктакането на някой таймер на конзолата. Адам се вгледа в лицето на Ева – в нейната непоклатима увереност, в страстта, която я тласкаше към ръба на познатото. Той беше виждал този поглед и преди, когато тя преследваше теоретични частици или гравитационни аномалии. Но това беше различно. По-осезаемо. По-обезпокоително.
Той въздъхна едва доловимо. – Разпръснат сигнал от мъртва звездна система, който изглежда интелигентен. Звучи като твоите обичайни вторници, Ева.
Лека усмивка докосна устните ѝ, но очите ѝ останаха сериозни. – Този път е различно, Адам. Усещам го. Това е нещо, което не сме очаквали. Нещо… голямо.
Капитан Корсаков се замисли за миг, погледът му се плъзна по звездната карта, където Сириус светеше като ярък диамант. "Омега" беше построен за това – да изследва неизвестното, да търси отговори сред звездите. Рискът беше огромен, но потенциалната награда… тя беше неизмерима.