– Възможно е – кимна Ева. – Нашите сондиращи лъчи, опитите ни да го изолираме… може би взаимодействаме с него по начини, които не разбираме.
– Това повдига тревожни въпроси за безопасността – обади се командир Талия Иванова, първи офицер и тактически експерт, чието лице беше непроницаема маска. – Ако това нещо е способно да се „учи“ от нас, какво друго може да направи, когато се приближим?
– Затова ще бъдем предпазливи – отсече Адам. – При излизане от хиперпространството – пълна бойна готовност. Щитовете на максимум, енергийните оръжия заредени, но в режим на изчакване. Не искаме да провокираме нищо, но трябва да сме готови за всичко. Ева, твоят екип ще съсредоточи всички сензори върху източника… или по-скоро върху *областта* на източника. Искам всеки квантов флуктуаций, всяка гравитационна аномалия, всичко необичайно да бъде докладвано незабавно.
Предупредителните светлини за излизане от хиперпространството окъпаха мостика в кехлибарен отблясък. Познатото разтърсване премина през кораба, когато изкривеното пространство се изправи и звездите щракнаха обратно в познатите си позиции. Пред тях, на главния екран, изгря ослепителната гледка на двойната система Сириус. Сириус А, ярка и величествена бяло-синя звезда, доминираше пейзажа. А до нея, почти изгубено в блясъка ѝ, но все пак видимо за мощните сензори на „Омега“, беше бледото, призрачно сияние на Сириус Б – бялото джудже.
– Излизането от хиперпространството е успешно. Всички системи са в норма – докладва Харпър. – Намираме се на безопасно разстояние от гравитационния кладенец на Сириус Б.
– Сензори? – попита Адам, вперил поглед в мъртвата звезда.
– Засичаме го, капитане! – Гласът на Ева беше трескав от вълнение. – По-силен е от всякога! И… о, богове…
– Какво има, Ева? Докладвай!
– Сигналът… той не е само разпръснат. Той… той *формира* нещо. Данните от сензорите… те не показват материя, поне не в познатия ни смисъл. Показват… структура. Огромна енергийна структура, която обгръща цялото бяло джудже като… като воал. И пулсира в синхрон със сигнала.
На екрана се появи сложна холографска проекция – мрежа от преплетени енергийни линии, пулсиращи със собствена светлина около мъртвата звезда. Не беше планета, не беше кораб, не беше нищо познато. Беше нещо съвсем друго.
– Това ли е източникът? – прошепна Адам, неспособен да откъсне поглед от неземната гледка.