Приключението, за което винаги беше мечтала, тъкмо започваше. Но беше много по-истинско и много по-опасно, отколкото си бе представяла.
Глава 3: Библиотекарят и тайните на пръстена
Минаха няколко дни, откакто Азима откри Изумрудения пръстен на времето. През деня тя се преструваше на обикновена принцеса, присъстваше на досадни уроци, усмихваше се на досадни ухажори и изслушваше досадни дворцови клюки. Нощем, скрита в покоите си, тя изучаваше пръстена.
Тя се опита да го използва отново, но без успех. Простото слагане на пръстена не предизвика нищо. Изглежда, че трябваше да има нещо повече – някакъв ключ, някаква дума, някаква мисъл, която да отключи силата му. Тя отново и отново прелистваше старите книги в библиотеката, търсейки всяко споменаване на подобни артефакти, но не намери нищо.
Реши, че трябва да намери някой, който знае повече. Някой, на когото може да се довери. Имаше само един човек, който ѝ хрумна – старият библиотекар, Селим.
Селим беше почти толкова част от библиотеката, колкото и самите книги. Той беше там толкова дълго, че се говореше, че помни всяка дума, написана на всеки свитък. Той беше тих, резервиран и изключително учен. Азима често го беше виждала да чете книги, написани на древни езици, които никой друг в кралството не можеше да разбере. И винаги имаше време да отговори на въпросите ѝ, стига да бяха свързани с книги.
На следващия ден, вместо да отиде на урока по бродиране, Азима се отправи към библиотеката. Намери Селим в обичайния му ъгъл, заобиколен от купове книги, с лупа на носа и перо в ръка.
"Селим," – каза тя тихо.
Старецът вдигна поглед и се усмихна. Усмивката му промени лицето му, превръщайки го от суров учен в любезен дядо.
"Принцесо Азима. Какво ви води при мен днес?"
"Имам нужда от твоя съвет," – каза тя, като се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва. "Имам въпрос… за една легенда."
Селим я погледна с любопитство.
"Легенда ли? Аз съм на твое разположение."
Азима пристъпи по-близо и прошепна: "Чувал ли си някога за Изумрудения пръстен на времето?"
Лицето на Селим не помръдна, но Азима забеляза, че очите му леко се разшириха.
"Изумрудения пръстен на времето… Да, принцесо. Това е… древна история. Защо питаш?"
"Ако беше истински… какво би могъл да прави?"
Селим въздъхна и свали лупата си.