Македония остава не просто географско понятие или исторически спор. Тя е жива част от българската душа, люлка на нашата духовност и държавност, една незараснала рана, която ни напомня кои сме и откъде идваме. Надявам се "Разделената земя: Македонска Голгота" да допринесе за съхраняването на тази памет. Защото докато помним, тяхната жертва няма да е напразна.
Пролог: Македония.
В края на деветнадесетото столетие и в зората на бурния двадесети век това име отекваше с различна, често зловеща сила из канцелариите на Великите сили в Европа и по прашните мегдани на Балканите. За дипломатите във Виена, Лондон, Петербург или Париж то беше „Македонският въпрос“ – сложна геополитическа главоблъсканица, разменна монета в игрите за влияние, удобен претекст за намеса в съдбините на разпадащата се Османска империя. За младите, амбициозни балкански държави – Сърбия и Гърция – то беше блян за разширение, „историческо право“, жадувана територия, чието преобладаващо българско население трябваше да бъде или отречено, или насилствено претопено.
Но за хилядите, стотиците хиляди българи, които от векове живееха по склоновете на Шар планина и Пирин, в долините на Вардар и Струма, край бистрите води на Охридското и Преспанското езеро, Македония не беше „въпрос“. Тя беше дом. Беше земя, напоена с потта и кръвта на дедите им. Беше люлката на тяхната вяра, език и култура, огнището, от което бе пламнал огънят на Българското възраждане. Беше живата памет за славно минало и съкровената мечта за бъдещето – обединението с Майка България, онази голяма, Санстефанска България, зърната за миг и брутално разкъсана на Берлинския конгрес.
Тази книга е опит да се надникне отвъд сухите исторически факти и дипломатическите ноти, да се чуе пулсът на онази епоха през преплетените съдби на едно българско семейство от сърцето на Македония. Да се проследи пътят им от тихия, подвластен на вековни традиции живот под сянката на полумесеца, през трескавата подготовка и героичния порив на Илинденско-Преображенското въстание, до еуфорията на освобождението през Балканската война и последвалия я кошмар на съюзническото предателство.
Това е разказ за това как геополитическата алчност и националистическите амбиции на съседите, прикрити зад фалшиви исторически аргументи и подклаждани от циничните сметки на Великите сили, разсякоха живата плът на един народ. Как една земя беше разкъсана на три – Вардарска, Егейска и Пиринска – и как българите в нея бяха подложени на нечуван терор, асимилация и гонения, само защото се осмеляваха да помнят кои са.