На „еуфория“ се запъвам, както обикновено. Бяха ми набутали тази дума, а най-вече скапаните си хапчета. Още в началото им казах, че не толкова хапчетата, колкото алкохолът е част от нашата култура, но те бяха наблюдавали внимателно човечеството и се въздържаха. Дадоха ми безопасни хапчета, които довеждат до подобно състояние, но все пак е имитация. Нямаше го онова сред кълбото от гласове: „Слушайте сега какво ще ви кажа.“
– Помислил съм за това – казва извънземният, – но нека първо поговорим другарски.
Може и превеждащата да е сбъркала думата, но все едно – за пръв път я чувам тук. Бързо се сещам за длъжността му и съобразявам, че в дипломацията това значи: „Слушай внимателно, защото силата е в мен.“ Началникът в ЖП-то обичаше да употребява „като другари“. Мълча.
– Нещата вървят добре, макар че твоите хора са толкова сдържани.
Хайде стига с това „толкова сдържани“! Тези не си ли говорят един с друг? А може би обратното? Иначе „твоите хора“ ми харесва, започнали са да прихващат.
– Слушай, Дипломатически, не съм ви молил да съм тук, домъкнахте ме насила. Няма и да ви моля да ме върнете, защото ще ми скроите някакъв номер.
Усещам, че думите ми някак му допадат. Какво пък толкова казвам?
– Хайде да бъдем открити един с друг.
Това отново ме подсеща какво е дипломация. Може пък тяхната да е друга? Отново мълча. Добре че от хапчетата за еуфория няма махмурлук. Иначе не бих могъл да издържа този смотан разговор. Оказва се, че греша – за разговора, не за хапчетата.
– Предлагам ти сделка – сладко ромоли превеждащата машина. – Аз ще ти осигурявам по малко алкохол, ще ти правя и други услуги, а ти ще ми отвърнеш със следното. Ще ми помогнеш да разбера характера, логиката и поведението на българите, което ще ми послужи за нещо лично.
Опа, ставаме интимни…
– Ако ми кажеш какво е това нещо.
– Ако не ти кажа?
– Няма сделка.
– Добре, интересуват ме легендите и действията преди години около гробницата на Бастет в Странджа.
Хайде и тоя! То не беше чудотворна мумия, не беше Людмила Живкова, Държавна сигурност, руснаците и куп още истини, полуистини, лъжи и измислици. Питам спокойно, сделка е, все пак:
– Какво мога да свърша повече от вас? Нали сте всезнаещи. Имате информация отвсякъде и за всичко. Хич да не е, поне Гугъл ви помага, вярно – след рекламираните сайтове, избутани напред. А историите за Странджа хич не са читави. Само ги прехвърлят от сайт в сайт.