БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД - страница 2

* * *

Ако бяха земни, решително можеше да се каже, че лицата им излъчваха смесени чувства, почти всички свързани със страх, че от Центъра ще има безапелационни наказания за тъпата грешка. Но седмината чуждоземци нищо не излъчваха, поради това, че в тяхната цивилизация не съществуваше страх. Замени го безграничен гняв, чувство, което е изключително развито в този самоосъзнал се сектор от материята. А и не можеха да излъчват нищо, тъй като, гледани отстрани, понятието „лице“ не съдържаше абсолютно никакъв смисъл. Всички бяха ярко цветни в баграта глогово зелено по земната система РАЛ. Това означаваше, че умират от яд. Космическата им раса променяше цветовете на тялото си в зависимост от настроението. В работни отряди като този всеки от тях имаше персонална мисия, събираха се и обсъждаха заедно само в краен случай. А този беше такъв, дори съвсем краен. На кръглия диван лежеше техният позор. (Културният представител би отбелязал, че е неуместно да се дефинира така човешки екземпляр, а Дипломатическият агент би го подкрепил. Вдъхващият доброта добронамерено би се солидаризирал и с двамата.) Чуждоземците гледаха с празен поглед легналия, но други някакви сетива го преценяваха, а инстинктите им все по-задълбочено подсказваха, че ги чакат тежки ядове. Земният жител се оказа висок, жилав, на около 55 земни години, с леко посивяващи коси и плътни мустаци, дълъг прав нос, тъмни очи, широки длани. Главата му красеше жълта шапка с червени шарении, кожена чанта стягаше кръста му. В ръката си държеше пособието, с което земляните се пазят от дъжд – твърде голям чадър. Някак беше попаднал в обсега на телепортацията. Бяха в състояние да разберат, че по земята човекът крачи с умерена походка, а очите му са свикнали да шарят неуморно.

Сега те бяха неспокойно затворени. Нямаше как, трябваше да го приведат в активно комуникационно състояние, тоест да го събудят. Рутинната телепортация от кантона до невидимата Сфера в околоземна орбита очевидно бе преминала без летални следствия. Целокупният технически отговорник извика подходящата умна машина, тя се надвеси над невиждащия безсловесен и след минута той отвори очи. Машината регистрира в своята памет повишено наличие на газообразен алкохол край индивида и се затътри към шкафа си. Целокупният технически отговорник погледна околните някак гордо. Впрочем той почти нищо не знаеше за технологиите, по-скоро само организираше умните машини, а най-точно – беше техен диспечер.