* * *
Човекът отвори очи, в които се таеше безмерен ужас. Надигна се и седна с проникновената мисъл, че не може да пророни дори звук. Изгледа околните и се сети, че напоследък Хелоуинът се оказа незаменим празник за българина. Човекът предположи, че четирима от тях са мъже, а жените са три. Или обратното? Чак по-късно научи, че наистина са два пола, но съвсем не като земните. Сега знаеше само, че е похитен в къща на ужасите. Това чувство се окръгли след като чу невъобразимите звуци, които съществата започнаха да си разменят. Това бяха гласно изразени размисли, които означаваха следното:
– Няма да стане… Ама никак! Само като го гледам… – натъжи се Комуникационният експерт.
И тази неизмерима горест имаше основание, защото вещаеше провал на кариерата му. Гласът му звучеше като поредица от падащи закачалки на дъното на празен гардероб.
Дипломатическият агент също си представи лично бъдеще по планетите на всеизяждащите:
– Пет години подбор! Прецизно наблюдение на хиляди, после стотици! Избор на най-подходящия! Професор, ерудит с феноменална памет, популяризатор, телевизионен водещ… И накрая – бръкнал си в чувала с котката.
Това за котката научи от Решаващия и разрешаващ, дълбоко привързан към земните изрази ръководител. В космическия район на Дипломатическия нямаше жива котка, но разбираше за какво говорят земните.
– Нашата велика култура да премине през този?.. – думите му се спухаха като кратка кихавица в претъпкана чакалня на гара.
Дори Вдъхващият доброта не се реши да му направи пастелна забележка за „този“.
Целокупният технически отговорник мълчеше дълбокомислено. Вместо избрания сред десетки хиляди по целия свят, умната машина, която слезе да извърши процедурата по задигането и пренасянето му, бе взела едного „на случаен принцип“. От всичките седмина на борда на Сферата само Разузнавачът знаеше, че за собствено улеснение машините-роботи често ползват услугите на така наречения от земните „изкуствен интелект“. Някъде в тази колаборация бяха разменени буквата „О“ с цифрата „0“. Изглежда това е традиция за цялата вселена.
Последва благозвучен глас, който в началото наподобяваше скъсване на болт при пренатягане, а после застърга като при запалване на стар автомобил. Говореше Решаващият и разрешаващ, върховният ръководител на мисията. Той сравнително рядко се появяваше пред другите – по веднъж на няколко месеца. Предстоеше му пенсиониране, а за неговата планета това означаваше, че ще му забранят да работи каквото и да е и ще живее само с това, което е скътал. Ако е успял да го стори. Тази пенсионна система се оказа изключително благоприятна за чуждоземното общество. Той каза: