Легендарният артефакт, за който само шаманите и избрани като нея знаеха – източникът на силата на острова, на нейната собствена сила.
Тя видя Каелан да стои пред светилището, опитвайки се да защити входа с немощното си тяло и стария си жезъл. Двама пирати се насочиха към него. Без да мисли, Лиана протегна ръце към океана. Водата отвърна на безмълвната ѝ молба. Малка, но мощна вълна се надигна от плитчините и блъсна двамата мъже, поваляйки ги на пясъка.
За момент настана тишина. Всички очи се обърнаха към нея – и на пиратите, и на нейните хора. Лидерът с превръзката на окото я посочи с мръсния си пръст. „Тя! Момичето! Хванете я! Тя ще ни отведе до артефакта!“
Каелан я погледна, в очите му имаше смесица от гордост и ужас. „Бягай, Лиана! Бягай и не спирай! Ти си надеждата!“ – извика той, преди един пират да го удари и той да рухне на земята.
Сълзи замъглиха погледа на Лиана, но думите на шамана отекнаха в нея. Тя не можеше да им помогне, като остане тук. Трябваше да избяга. Трябваше да оцелее.
Обръщайки гръб на горящото си село и падналия си ментор, Лиана се хвърли обратно към скалите, към скритите заливи, които само тя познаваше. Докато тичаше, тя усещаше как земята под краката ѝ стене от болка, а вълните се разбиваха в брега с яростен рев, сякаш самият океан оплакваше поругаването на острова. Шепотът им вече не беше предупреждение, а вик за помощ и обещание за буря. Буря, която едва сега започваше.
Глава 2: Сделка с непознат
Сълзите се стичаха горещи по бузите на Лиана, смесвайки се с потта и солените пръски, докато тичаше през гъстата джунгла. Всеки корен, всяка лиана, всеки камък по пътеката ѝ бяха познати като собствената ѝ длан, но сега изглеждаха чужди, заплашителни. Образът на падналия Каелан, виковете на нейния народ и димът, който се издигаше над дърветата, изгаряха съзнанието ѝ. Думите на шамана – „Бягай, Лиана! Ти си надеждата!“ – отекваха в ушите ѝ, превръщайки се в мантра, която подхранваше изтощените ѝ крайници.
Тя трябваше да стигне до Скрития залив. Малко, почти незабележимо врязване в скалистия бряг от другата страна на острова, известно само на нея и на още няколко души от племето, които пазеха тайната му. Там, скрита под надвиснали скали и завеса от пълзящи растения, беше нейната малка, но здрава кану-лодка – нейният път към спасението, нейната единствена надежда да изпълни последната воля на Каелан.