* * *
Да, минах през бял тунел. Но едва ли съм в ада, макар че прилича и на това. Седмината срещу мен гледат в разни екрани, и четат някакви знаци, които отдалече ми приличат по-скоро на следи върху правоъгълника на повреден телевизор. Личи, че написаното там е по-важно от собствените им мисли. А откъде да знам, че въобще мислят. В лош сън съм попаднал. И то в сън на извратен великан-великаноядец. (Тази идея срещнах в един разказ в „Космос“.) Дано не съм мръднал. Така си мислех преди половин-един час, а сега съм убеден, че не бях откачил, но все едно – ще се случи. Един от тримата бучи вече доста дълго. Преди час някакво безформено метално създание започна да ми превежда първо на английски, после на още няколко перфектно непознати ми езика и накрая – на български. Малко ми звучи като да говори коментатор по телевизията, но независимо от това се разбира, че е български език. Кои са, откъде са, какво са… Всичките ми мечти за НЛО и зелени човечета от канал „Дискавъри“ се изпаряват и въобще ми се отщява контакт. То било дива работа. Първо слушах седнал, после легнах и сега гледам нагоре в нелепо бял таван и се мъча да не чувам нищо. „Планетите ни се движат около тройна звезда… Борби за равноправие… Милион години на развитие и прогрес… Съвършенството на универсалната регламентация и щастието да ѝ се подчиняваш… За нас не съществуват пространство и време… Явно е така, защото поглеждам часовника на ръката си и виждам, че са минали близо три часа. Господи, какво ли става с прелеза!!! Ураганът от думи започва да ми изтрива съзнанието. Изкрещявам: „Казвам се Августин Домашефски!“ Усещам нещо като възбуда сред тях. Дали се зарадваха, че близката среща има отзвук от моя страна? Можеха първо да почнат с името ми. Изключително сериозно обсъждат нещо. Вземат решение. Зарадван съм, че ме канят да обядвам, по-скоро от идеята, отколкото от вкуса на странното ядене, подредено в три ленти: бяло, зелено и червено. Седмината вече бяха оцветени във виолетово бордо по земната система РАЛ, последвало плътното сиво по време на разказа за несравнимата им цивилизация.
* * *
Този цвят означаваше, че извънземните бяха преминали в сънлива нега, вероятно да осмислят колосалната си грешка при размяната на българския професор с българския кантонер Августин Домашефски. Чуждоземците оставиха госта да се бори с обяда си сам и преминаха през стената. Пръв се наложи да действа Разузнавачът. Тези специалисти пътуваха къде ли не по вселената, за да научават всяко нещо, което може да е полезно за цивилизацията им – най-вече технологии, но и още много други… Разузнавачът нареди на машините да издирят кой е Домашевски и що за птица е той. (Разузнавачът, също като началника си, любопитно уважаваше земния фолклор, традиции и уподобявания и понякога се замисляше защо в някои езици се ползва „що за птица е“, а не „що за подземно животно е?“. В неговата цивилизация почти всички живееха под земята. Машините обходиха дистанционно земното кълбо, заобиколиха местния изкуствен интелект и съобщиха, че такова лице живее на планетата Земя (местно наименование), в държава, наречена тук Република България. И дадоха кратка информация: