От Авторката
Създаването на този роман изискваше много изследвания и отдаденост. Опитах се да остана вярна на историческите факти, но и да създам една завладяваща и емоционална история. Ивайло е личност, която заема важно място в българската история и се надявам, че успях да го представя с уважение и разбиране. Благодаря на всички, които ме подкрепиха и вдъхновиха по време на писането. И най-вече, благодаря на вас, читателите, за интереса към историята.
България, 1277-1280 г. – период на политическа нестабилност, феодален гнет, татарски нашествия и глад.
Пролог
Зимата на 1277 година беше тежка, както и времето, което я роди. Сняг, свиреп и безмилостен, покри земята, както и споменът за отдавнашната слава на България. Покри и надеждите, които се топяха като лед под горещо слънце. Гладната година изсмукваше животите, оставяйки след себе си само призраци на някогашни хора. Потънали в нищета и отчаяние, хората се обръщаха към небето, но оттам отговор не идваше.
В тази тъмна епоха, когато цар Константин Тих, болен и безсилен, седеше в трона си, а татарските орди опустошаваха земята, се роди легенда. Не от благородническа кръв, не от злато и скъпоценности, а от простия народ. От обикновените селяни, чиито надежди бяха смазани под тежестта на феодалите и нашествениците.
Във време, когато надеждата изглеждаше мъртва, се появи мъж, за когото щеше да се говори с възторг и страх. Мъж, който щеше да се превърне в символ на съпротивата. Мъж, който щеше да предизвика владетелите и да преобърне света им с главата надолу.
Неговото име беше Ивайло.
Той се появи от тъмнината, като мълния в бурята. Никой не знаеше откъде идва, но всички скоро научиха кой е. Обикновен селянин, с очи, които горяха от гняв и решимост. Мъж, който видя страданието на народа си и отказа да мълчи. Мъж, който пое върху себе си бремето на бунта, водещ своите братя и сестри към свободата.
Тази история не е за царе и крале, за златни корони и пищни празници. Това е история за обикновените хора, за тяхната борба за оцеляване, за тяхната смелост и за тяхната мечта за справедливост. Това е историята на Ивайло, селския цар, който се въздигна от праха и промени хода на историята.
Чуйте я. Защото тя е записана в кръвта и сълзите на България. Защото тя е урок, който трябва да помним. Защото тя е свидетелство за силата на човешкия дух.
